Едита Цанева, флористът, който е енергийна бомба, творческо торнадо и „сбъдвач“ на мечти – за клиентите и колегите

Едита… Има хора, които още от половин дума, от половин техен тон разбираш, че ще те заредят, защото имат толкова енергия, с която биха захранили електроцентрала. За нея научих покрай събитието Купата на България за флористи, в чието организиране има огромен принос – не само с лично осигуряване на паричната награда, но и с цялостното организиране на лектори за мастър класовете. Та – ето сега се срещаме с нея, защото отново е решила да повдига нивото на българските флористи, и то с поканата на един от удивителните световни вдъхновители в професията – Клаус Вагнер.

Той ще бъде гост-лектор на софийския ѝ семинар от 18 до 20 март. Видяхме колко ентусиазирани са хората от гилдията заради посещението на Клаус – местата в този уъркшоп, предназначен само за специалисти в професията, са се заели светкавично, но нека кажем няколко думи за мастъра. Той е страстен майстор флорист и пионер във флоралните тенденции. Като собственик и творчески директор на BLOOM’s GmbH е публикувал много книги и статии за флоралния дизайн. Неговата философия е: „Начинът на живот е постоянен източник на вдъхновение за съвременната флористика“. Работата му е известна с новаторския си подход, използването на неочаквани материали и с хармоничния си дизайн.

Сред най-големите му успехи в професията са спечелването на шампионата за купата на Германия „Златна роза““” и Световната купа „Интерфлора“„” (1985 г.).
Клаус смята, че флористиката е изкуство, в което природата и творчеството се обединяват. Тук трябва да кажем, че за Едита Цанева – организатора на Цветна пролет – природата също е основният източник на вдъхновение.

Ето какво ни разказа тя за себе си, за професията, за състезанията и купите.

• Г-жо Цанева, всеки човек има миг, в който прозира какво е неговото призвание. Кога беше вашият момент, в който свързахте съдбата си с флористиката? От какво беше предопределено това?
• Знаете ли, в живота си трябваше да завърша два университета, за да разбера, че цветята са моят живот. Първата ми професия е лингвист – аз съм преподавала английски и немски език. Сигурно знаете, че не съм българка – аз съм арменка. Втората ми професия е международно право, което също ми помага. В никакъв случай каквото и да е образование не остава без приложение. Аз, говорейки свободно 7 езика, пътувам навсякъде по света и мога да контактувам с колеги и всякакви хора, да се разбирам с тях и да си съдействаме. Иначе вече 31 години съм свързана с България.
  А за флористиката разбрах, че е моето призвание, преди почти 20 години, когато трябваше да спася положението по повод на едно дипломатическо събитие. Моя приятелка, флористка, ме подведе и за да не се изложа пред моя началник, трябваше сама да направя всичко. Тогава ми просветна, защото моят шеф каза: „Едита, браво! Твоята приятелка този път е надминала себе си – виж колко добре се е справила!“
  
  
  
  
  
  Иначе любовта ми към цветята е от ранна детска възраст, когато чаках напролет тревата да позеленее, за да направя букет за мама. Тя си пази изсушени много мои тревички, цветя, които съм ѝ подарявала.
  
• Помните ли първата аранжировка, от която бяхте наистина доволна? А първият доволен клиент?
• Именно тази за дипломатическото събитие. Това беше и първият ми доволен клиент. Запомних похвалата и тя ме окрили. Три месеца след това аз вече имах свой цветарски магазин.
  

• Разкажете ни от кого се учихте на флорален дизайн през годините?
• Знаенето на различни езици ми помагаше да пътувам, да виждам къде какво се прави, да гледам в YouTube, Facebook. Запознавах се с различни хора, четях книги, гледах как колеги правят това и онова, какво правят в Американския институт по флорален дизайн. Тогава имено попаднах на няколко публикации в Москва, от които разбрах, че флористът, от когото се възхищавам, е арменец – Араик Галстян.
  
  Писах му, че искам да се уча при него. Това беше някъде 2009-2010 г. Въпреки че роднините ми са там, не заминах. Спря ме българският манталитет – защо да ходя да се уча, при положение че ето – при мен се случва и без учене. И доволните клиенти ми казваха, че няма смисъл да се дават толкова пари, да се ходи толкова далече. Аз работех тогава с много посолства, с Външно министерство, с Протокола, направих букета за Хилари Клинтън, когато дойде у нас.
  По-късно, когато се преместихме в Москва, отидох да се видя с него и той ми каза: Много харесвам как избираш цветове и цветя, но нямаш техника. Ще дойдеш да се учиш. Това се случи, след като родих дъщеря ми. Така започнаха моите блокови обучения. По 8 часа на ден, с 2-годишно дете в бебешка количка. Беше предизвикателство. Тя ядеше, спеше, плачеше, докато аз се учех. Спомените ми от тогава бяха – силно главоболие, защото трябваше да изтрия повече от 11 години работа и знания, за да започна да градя от нулата. Казаха ми – дотук всичко, което си правила, е грешно. Когато искаш да се учиш, не може нищо да те спре!
  

• Кога разбрахте, че ваше призвание е да учите на флористика онези, които желаят? И, разбрахме, че имате международни награди в професията, разкажете ни за тях.
• Това с моите обучения стана преди около 4 години. През юни 2021 г. в Москва участвах в уникален проект – бях една от петте, които шиеха уникална рокля с орхидеи за Книгата на рекордите на Гинес.
  
  
  
  
  
  
  
  Това беше сватбена рокля, изработена изцяло на ръка от живи цветя – бели орхидеи, която струваше около 65 000 €. След края на проекта качих снимките във Фейсбук и видях, че хората са жадни за нови умения. Обявих авторския си курс и работих след това, без да спирам цялото лято.
  
  
  
  
  
  Аз работя тет-а-тет – винаги индивидуално с всеки студент. Не можеш да се занимаваш пълноценно с десет човека. Хората са с различни познавателни способности и трябва да им обясняваш индивидуално. За мен огромно признание беше, че моят учител ми се обади и ме попита дали мога да приема негови ученици. През цялото време поръчките, които не можеше да поема тук, даваше на мен. Иначе имам ученици от Швейцария, от Австрия, от Русия, работя и на арменски, имам и от България. Аз самата чувствам голяма тръпка към България, защото виждам голяма празнина тук в областта на флористиката. Трябва постоянно да се учи. Трябва да учат и учителите. Защото, ако ти си съд и изливаш постоянно, какво ще остане в теб? Затова и организирам този мастър клас – Цветна пролет – за да могат добрите флористи в България да повдигнат нивото си. Аз ще бъда една от ученичките на Клаус.
  
  
  
  
  
  

• Добре, има ли правилно и неправилно във флористиката, в изкуството?
• Да, има. Много. Защото ние работим с жив, природен материал. Затова най-първо трябва да покажем знанието си, уважението си към този материал. Ние приемаме цветята като свои деца. Не може да не ги напоиш, подхраниш, колкото по-грамотно се отнесеш към тях, толкова по-дълго ще те радват. Най-важното е да се научиш правилно да се грижиш за цветята. Да режеш правилно с нож, никакви лозарски ножици. Трябва да знаеш всяко цвете от какво има нужда. Имала съм букети, които ме радват у дома повече от месец.
  Помня за 8 март цветарите обикалят и търсят тиксо за букетите – все още има километри тиксо в букетите, а това е грешно. Затова мисля, че тук, в България, има място за повече обучение. Вече има добри цветари, които предават опита си.
  
  
  
  
  

• А българските клиенти какви са?
• Каквито навсякъде. Ако ти знаеш как да се грижиш за растенията, ще го предадеш това знание и на клиента си. Образоваш ги. Грамотният подход към клиента ще ти докара още и още, и то грамотни клиенти.
  
  
  

• А има ли място висшето изкуство на флоралния дизайн в България, има ли хора, които са готови за международни състезания, защото чухме мнения, че това не е съвсем така?
• Само ще кажа, че през юни отиваме на международно състезание в Италия. Има готови хора и това ще се разбере. А и човек винаги трябва да се предизвиква, да разбира къде е, какво може, какво могат другите. Как ще стане? Състезанията ще помогнат. И да кажем, че флористиката у нас е само комерсиална – не е така, защото цветята са емоция, а без емоция хората стават роботи. Цветята, както и флоралното изкуство са част от красивия живот.

• Разкажете ни за текущата си работа – къде е базирана – какви са клиентите, какво им предлагате?
• В момента живея в Словения. Стойността на моята работа е подкрепена с години опит, знания, образование, участие в различни състезания и международни проекти, с това че съм шампион по флористика и преподавател. Предстои ми отваряне на собствено ателие – флорален бутик тук, което ще стане тази година.

• Какво се случи на Купата за България за флористи? Защо нямаше много желаещи и защо така не върви Асоциацията?
• Странно е, но доста хора бяха разколебани за купата – първо се записаха, после се отказаха от участие няколко дни преди самия финал. Аз бях организирала нещата, бях довела двама водещи флористи, четири международни компании, спонсори, осигурих паричната награда. Но хората впоследствие бяха, така да кажем, убедени, че това няма почва у нас.
  
  А Асоциацията не върви, защото… Ами то е описано от Корней Чуковски – в „Орел, рак и щука“. Започнахме още през 2011 г., събрахме се поне 20 пъти из цяла България. Но, както става обикновено, нещата се размиха и всеки гонеше своята цел.
  
  
  
  
  
  
  Беше трудно, както всяко начало. Не съжалявам за нищо, за усилията. Смятам, че празнината в това изкуство у нас трябва да бъде запълнена от много хора, които преподават. Има място за всички, така е в чужбина – не си пречат, защото няма завист, има само желание да се върви напред. Именно това е идеята на Асоциацията, на общността – да просвещава, да помага, за да се върви напред. Защото и флористите ни трябва да се научат да различават красивото от не чак толкова красивото. За да могат и клиентите да видят, че това е изкуство, което не се заключава в трите гербера и мрежичка.
  
• Набелязали ли сте вече следващи върхове във флористиката, които искате да покорите?
• Смятам следващата Световна купа по флористика след 4 години да е с мое участие. И смятам, че в България има нужда от още училища, които да произвеждат добре подготвени творци – това е моята роля и ще я изпълня!