Сигурно и вие като повечето хора можете да се влюбите в растение. Голямото растително разнообразие, което съществува на планетата, е източник на вдъхновение за хората на изкуството, литературата, киното. Растенията са безкраен ресурс за декориране на домове, градини и тераси. Цветовете им ни хипнотизират, а екзотиката на листата е истинско чудо на природата.
Но какво всъщност знаем за растенията?
Има толкова много неща, които биха изненадали широката публика. Например, знаете ли, че 85% от растителния живот се намира в океаните? Или че много растения са били използвани като багрила, дори от времето на неолита? И че има повече от 70 000 вида растения, използвани за медицински цели?
Освен тези факти, има много други, които могат да ви бъдат наистина полезни, за да се грижите добре за вашите растения. Например, трябва да знаете, че само като наблюдавате растенията си, можете да разберете дали те се разболяват. Да знаете как да се грижите за растенията не е някаква алхимия, нито изисква изрични експертни познания.
Има малки трикове, като например да откриете, че младите листа пожълтяват, което вероятно означава, че им липсва слънце. Ако пък тези, които пожълтяват, са най-старите, може да означава, че прекалявате с поливането. От друга страна, ако откриете белезникав слой върху листата, може да означава, че са нападнати от гъбички заради влага. Също така е важно да знаете кога вашето растение трябва да цъфти. Това ще ви помогне да разберете дали расте при правилните условия.
Друг любопитен факт е широко разпространената заблуда, че кактусите поглъщат електромагнитните вълни. Въпреки това няма научно изследване, което да го докаже. Произходът на този мит идва от изявленията на Бланч Мерц, основател на Institut de Recherches en Géobiologie в Швейцария.
Друга класическа заблуда за растенията е свързана с времето им за поливане. Най-разпространеното твърдение е, че е по-добре да се полива през нощта, за да не се изпарява бързо водата от слънцето. Най-доброто време за поливане на растенията обаче винаги ще бъде зората, тъй като метаболитната активност на растението започва в ранните часове на сутринта. Това е идеалното време за осигуряване на хидратация, витамини и хранителни вещества, както и за предотвратяване на изгарянето на листата на слънчевата светлина.
Както виждате, колкото повече знаете за растенията, толкова повече въпроси се повдигат за тях. Само с любопитство и интерес вашите растения ще бъдат пълни с живот през цялата година.
Как дишат растенията?
Чрез енергията, която получават от слънцето, всички растения имат способността да фотосинтезират, за да произведат своя собствена „храна“. Но те също са способни да изпълняват обратния процес, който също е жизненоважен за тяхното развитие и оцеляване.
Често процесите дишане и фотосинтеза се объркват, но те са две различни неща. Растенията дишат, за да получат енергия, която им позволява да извършват други жизнени цикли. Усвояването на кислород им позволява да използват въглехидратните си резерви, за да получат споменатата енергия, след което изхвърлят въглероден диоксид и водни пари в края на процеса.
От тази гледна точка дишането се счита за процес, противоположен на фотосинтезата, тъй като при него въглеродният диоксид се абсорбира, а кислородът се изхвърля. Важно е да се спомене, че въпреки че двата процеса са отделни, те са тясно свързани. Когато растението диша, то изпарява вода и се дехидратира. Ако не получава достатъчно вода от своя субстрат, растението преминава в режим на пестене на вода и затваря устицата си, за да предотврати бързото ѝ изпаряване. Това възпрепятства фотосинтезата, която е начинът, по който растението синтезира храната си. Оттук и значението на правилното поливане на вашето растение – да не наводнявате корените, но то да получава водата, от която се нуждае, за да гарантира здравето си.
Растенията дишат основно през листата си. Те нямат малки носове, разпръснати по листата, а структури, наречени устица. Te приличат по-скоро на кожни пори, които изпълняват функцията на газообмен на растенията. От друга страна, устицата са многофункционални структури: те абсорбират и изхвърлят газове, така че са основна част от 3 процеса: фотосинтеза, транспирация и клетъчно дишане.
Тъй като фотосинтезата винаги изисква слънчева светлина, най-логично е процесът на дишане да се случва през нощта. Това „разделение на труда“ е доста ефективно, тъй като с дишането растенията получават енергията, от която ще се нуждаят на следващия ден, за да извършат фотосинтезата. Това не означава, че растенията дишат само през нощта, просто този процес е по-интензивен през тези часове.
През деня растението може да диша не само през листата, но и чрез корените, но с това получава по-малко кислород, отколкото от листата. Може би се чудите как дишат корените, ако са покрити с пръст, нали? Е, много е просто: те получават кислород от водата и субстрата, които действат като превозно средство за този газ. Оттук и значението на поддържането на аериран субстрат, подходящ за нуждите на растението, с правилен дренаж за прилично ниво на кислород.
Кои растения произвеждат най-много кислород?
Напълно логично е да направим извода, че растенията са фундаментални за нашето съществуване. Нашата съдба е свързана с тези зелени същества по много начини, тъй като те ни предлагат храна, лекарства, дървесина, влакна, в допълнение към регулирането на влажността и допринасянето за стабилизиране на климата. Но може би една от най-важните им функции е, че ни връщат кислорода, това незаменимо съединение, от което се нуждаем, за да живеем.
Папрати
Папратите са великолепни растения, защото са способни да абсорбират вредни вещества от околната среда, като формалдехид например. Големите им листа поемат много въглероден окис и го превръщат в кислород.
Сансевиерия
Това растение не само печели първа награда за устойчивост, но е способно да абсорбира бензол и трихлоретилен от околната среда, пречиствайки въздуха, който дишате. Сякаш това не е достатъчно, през нощта дихателният му процес се засилва и произвежда индустриални количества кислород.
Орхидеи
Орхидеите са не само красиви и елегантни, но и високо ценени заради способността си да пречистват околната среда. Те са „експерти“”” в абсорбирането на ксилол от околната среда, поради което се казва, че помагат за облекчаване при главоболие, умора и промени в настроението, в допълнение към подобряването на количеството кислород в дома.
Спатифилум
Spathiphyllum е водещото растение за масово производство на кислород. Препоръчвано от НАСА заради пречистващите си способности, това растение подобрява и влажността на въздуха.
Паякообразно растение (Chlorophytum comosum)
Според доклада на НАСА се съобщава, че абсорбира формалдехид, ксилен и толуен. Грижите за него са много лесни и се твърди, че пречистващите и насищащи с кислород сили имат доста широк спектър на действие.
Палма Kentia
Този вид палма не само изглежда фантастично в дневни, офиси и спални, но природата го е създала да се държи като двигател, способен да абсорбира големи количества въглероден диоксид и да отделя кислород, в допълнение към елиминирането на токсините от околната среда.
Гербери
Не само ще бъдете пленени от красивите оранжеви цветове на това растение, което се използва като декоративен елемент в градините, но ще можете да се възползвате от невероятните му способности да произвежда кислород през нощта, като същевременно елиминира бензола и трихлоретилена. Препоръчва се за хора, които страдат от апнея и други респираторни нарушения, както е посочено от Белодробния институт на Северна Америка.
Всички растения ли произвеждат семена?
Всеки от нас в даден момент, независимо дали е мотивиран от любопитство или от училищна задача, е посявал някакво семе, като например бобче. Удивително е да видиш как от нещо толкова малко може да се появи растение, което ще расте и ще се развие да произвежда плодове, цветя и семена. Но не всички растения следват този цикъл, за да се възпроизвеждат, тъй като в зависимост от техния вид те имат други методи за възпроизводство. Вярвате или не, не всички растения дават семена.
Почти всички стайни растения могат да се размножават без семена, дори ако имат способността да го правят. Например Sansevieria в естественото си местообитание дава бели, розови или червени цветя и дори плодове. На закрито обаче ѝ е трудно да развие цветове (и отнема доста време), така че по-често се размножава с помощта на листни резници. Това важи за повечето сукуленти. Резниците са друг пряк път за размножаване на вашите растения, без да се налага да чакате семената да се образуват и узреят. Много по-лесно и по-бързо е да направите резник от здраво растение, който да развие корени и да стане ново цвете.
Чувстват ли растенията болка?
Растенията са живи същества, така че е нормално да мислим, че могат да изпитват болка, но отговорът на този въпрос е отрицателен. Растенията не изпитват болка, защото им липсва нервна система и мозък, за да обработват импулсите. Резитбата или откъсването на плод не е болезнено за тях, но това не означава, че растенията са инертни същества. Точно обратното. Техните средства за комуникация са много различни, но ги има.
Болката е еволюционен механизъм, който ни предупреждава за нещо лошо, което ни се случва и ни кара да избягаме от този негативен дразнител. Например, ако сте поставили ръката си твърде близо до горещата печка, болката от изгарянето ви предупреждава да махнете ръката си. Без болка не бихте забелязали и ще завършите с изгорена ръка. Така че трябва да сме благодарни, че изпитваме болка, защото това е алармата на нашето тяло. От тази гледна точка растенията не се нуждаят от този стимул, който познаваме като болка, защото те няма как да избягат или да се оттеглят от ситуацията, която представлява опасност. Те са развили други комуникационни механизми.
Една от любимите миризми на много хора е тази на прясно окосена трева. За нас тази миризма предизвиква мисли за лято и зеленина, но за растенията този аромат е химичен сигнал за стрес, който предупреждава какво се случва в момента. Растенията общуват по начини, които не можем да интерпретираме толкова лесно. Има растения, които използват химически сигнали, които съобщават на близките растения, че съществуват потенциални опасности. Това им позволява да привлекат определени насекоми, за да предотвратят присъствието на вредители. Други растения например синтезират определени химикали, за да подобрят опрашването си. Някои произвеждат кофеин, за да се защитят, но той привлича пчелите, а те подобряват опрашването на растението и гарантират неговото оцеляване.
Има проучвания, които доказват, че растенията могат да комуникират помежду си, използвайки сложна подпочвена мрежа с помощта на гъби, почти като че ли са в интернет мрежа. Това им позволява да споделят хранителни вещества и информация за опасности, както и други събития.
Растенията са чувствителни. Те могат да възприемат звука на насекомо, дъвчещо листата им, да използват фоторецептори, които им позволяват да уловят интензитета на светлината, а месоядните растения могат да усетят кога плячката се приближава, за да я хванат. Но не бъркайте това със способността да се обработва тази информация. Както споменахме в началото, няма център, който да отговаря за съзнанието и познанието, няма мозък. Така че всички тези форми на комуникация и реакция на дразнители са по-скоро инстинктивни. Не се притеснявайте, можете да подрязвате и да взимате резници от растенията си с пълна увереност, че не го наранявате и то не страда, а ще има полза от това.
0 Коментара