Този път няма да започнем с новината около най-скъпия пъпеш в света, станала повод за настоящото интервю с пловдивчанина Красимир Кумчев – виден български агроном, а с историята и целта, довели до нея. В разговора ни той споделя: Не всеки знае, че Пловдив е най-стария жив град в Европа, който според някои историци е на повече от 8000 години. Най-ценното обаче не са само културата, занаятите и ключовото му географско положение, защото преди около век и половина по река Марица годишно са се превозвали по 200 000 тона стоки, а в средата на XIX век са искали да пуснат кораби по нея. Та – най-ценното на Тракия е земята, която е изключително плодородна, златна. В недалечното минало тук са се отглеждали повече от 137 култури всяка година! И ето как ми хрумна да покажа това плодородие на света. – разказва Кумчев. – Преди около година бях в Япония на гости на Юлияна Антонова – Мурата – дипломат, омъжена за японец. Тя ми подари точно 6 семена от най-скъпия Кралски пъпеш в света – японския ‚Юбари‘. Реших да ги засея и отгледам на тракийска земя, защото в Япония има изключително отношение към този сорт.

Само най-високопоставените семейства там имат възможността да го поднесат на гостите си, защото цената му е много висока (най-скъпият Кралски пъпеш е продаден за $ 46 000). Ценен е както заради вкусовите си качества, които скоро ще проверим и ние лично, така и заради удивителната красота на кората. Рисунъкът по нея се сравнява по изящество с този на най-виртуозните японски керамични съдове.

И така – тази година дойде моментът да засеем семената в наши стопанства. За изненада, а може би не съвсем, резултатите бяха вълнуващи. Средната тежина на този кралски пъпеш в Япония варира между 800 гр. до 1,5 кг, а ние получихме плод, който тежи 2 килограма и 9 гр. и то без сложното отглеждане, което се прави в Япония – контролирано капково напояване, специални условия и много грижи. Тракийската земя даде плод-шампион, най-тежък в света!

Идеята, която ни дойде съвместно със скулптора акад. Цвятко Сиромашки, беше да направим паметник на плодородието на тракийската земя, а пъпеша идваше в точния момент. Организирахме търг за продажбата му, а средствата са за паметника на плодородието. Той ще представлява ябълка от бронз и ще се намира в края на главната улица на Пловдив.

А, ето я и новината – най-тежкия пъпеш от японския Кралски сорт се продаде за 10 000 лв. на земеделския предприемач от Плевен Георги Таров. И това, че спечелилият е свързан със земеделието, съвсем не е случайно. Говори за признателност към земята ни, за гордост.

„Идеята за паметник на плодородната ни земя, финансиран чрез търга, привлече доста дарители – продължи Кумчев. – Дори ми се обаждаха приятели, които искаха да купят Кралски пъпеш за същата сума. Малко в страни, но по темата – трябва да поясня, че с дарителската сметка на сдружение „Добротворие“ може да оперира единствено акад. Сиромашки, което изключва всякакви злоупотреби. За онези от читателите, които са се сетили, че семената на пъпешите ‚Юбари‘ също биха могли да се продават, ще кажа, че сорта е хибриден и най-вероятно признаците на новопосетите растения ще се разминават. С колко и как – предстои да проверим.“

А ето и развитието на идеята – да се направи восъчна отливка от кората на този пъпеш-шампион и да се подари на кмета на град Окаяма – побратимен град на Пловдив. – споделя Кумчев.

Каква по-добра символика на българското плодородие от това, нали? Трябва да сме горди със земята си и да го показваме пред света, да не го забравяме и да работим, за да може тя да дава удивителните си плодове. За желаещите да се включат в набирането на средства на за паметника на плодородието, публикуваме и банковата сметка на сдружение „Добротворие“:


Anna Penkova

Анна Пенкова-Норт е copywriter И никога не прави copy-paste. Работила е като редактор в списание "Градина", била е главен редактор на "Колекция Градина", както и на вестник "Семеен глобус" и списание Хлапе. Има 4 изадени книги за деца, но истинската ѝ страст е нейната градина, която я вдъхновява - както за нови градинарски подвизи, така и за нови истории - човешки и растителни.

0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *