Тя е флорист по душа, по гени, по кръвна група. Изтънчена и стилна, но и силна жена, която още от пръв поглед внушава: „Аз съм дама, уважавай ме и ще разбереш, че има какво да научиш професионално и човешки от мен, има какво да дам, ако искаш да го вземеш.“ След разговора с нея и на мен ми се иска да застана пред масата, отрупана с цветя и материали, и да започна да творя – аранжировки, букети, скулптури, декорации, да докосвам цветята. Но и леко се натъжавам заради някои факти, които научавам за гилдията на флористите и невъзможността ѝ да се обедини. Дали и в това изкуство го има типично българско его, недоверие, завистничество (Както казва Елин Пелин: „В България може да се роди само един гений, геният на завистта!“)?
В началото през 2016 г. Йоана е била сред най-отявлените оптимисти за обединяването на гилдията на флористите, а днес… Днес са останали професионализмът, любовта към цветята и красивото, но не и вярата, че гилдията може да постигне нещо като едно, като цяло, като фактор. Тук си пожелаваме само едно – тя да греши. И както се казва – всичко хубаво предстои, само трябва да имаме сили да го дочакаме и да обърнем нещата за добро.
А ето и разговора ни с г-жа Томова, от който всеки може сам да направи своите изводи.
– Кога разбрахте, че цветята са вашата професионална любов? Отглеждате ли ги, имате ли градина?
– Цветята са в сърцето ми още от дете, правила съм букети за всеки повод и отглеждах много саксии в стаята си, беше като една малка джунгла. Професионално започнах да се занимавам през далечната 1999 г., когато отворихме малък цветарски магазин.
– Кои са вашите учители, вдъхновители?
– Когато започнах да се интересувам професионално, нямаше „Пинтерест“ и „Инстаграм“ още 😀 и затова търсех идеи и вдъхновение от книги, които молех всички приятели пътуващи в чужбина да ми носят или аз самата купувах. По онова време попаднах „случайно“ на една книга на американския дизайнер Престън Бейли и оттогава неговият стил ми допада най-много в аранжирането. Имам всичките му книги и успях да се срещна с него на живо на един семинар преди 8 години.
– Разкажете ни за Асоциацията на българските флористи – от колко години е факт, какви събития сте организирали, расте ли интересът на българите към изкуството за аранжиране на цветя?
– Идеята за асоциация се зароди отдавна в една група във Фейсбук – „Български флористи“. В началото правехме срещи, на които да се опознаем, правехме си малки съревнования и конкурси и в един момент стана ясно, че има необходимост от подобно сдружение, което да защитава интересите на гилдията, да се организират конкурси, обучения и т.н. Като всяко начало, всичко тръгна с много ентусиазъм и желание. Аз бях избрана за председател през 2016 г. През годините положих неимоверни усилия да привлека повече колеги към идеята. Организирах няколко мастеркласове и демонстрации на световноизвестни флористи, организирахме конкурси за флористи, балове и какво ли още не. Но за съжаление, стигнах до извода, че подобно сдружение няма бъдеще по ред причини и обстоятелства и е много вероятно в скоро време да бъде закрито, ако не се появи някой ентусиаст, който със свежи сили и може би различни идеи ще се опита да го „възкреси“.
– От колко години се провежда събитието Купа на България за флористи? Как се развива във времето?
– Това събитие се организира за първи път в този формат. С международно жури, по всички правила и система за оценяване, както се прави на всички международни конкурси. Дали ще се превърне в традиция – само времето ще покаже.
– Как мислите, ние, българите, имаме ли традиции в изкуството за аранжиране на цветя и какво е вашето място – като асоциация – в създаването на такива?
– Традиции – силно казано, но мисля, че има колеги, които работят на изключително високо ниво, въпреки условията, бюджетите и стандарта у нас.
Асоциацията направи опити за създаване на традиции, но за да съществува едно сдружение, то има нужда от много членове и съответно финанси, за да може да се случват събитията и те да бъдат на нужното ниво. Само на „мускули“, див ентусиазъм и усилията на двама-трима вече е невъзможно, а и съвсем откровено – вече не намирам смисъл и мотивация да го правя.
– Кой ви подкрепя в нелеката задача да градите флористична култура у нас, с какви трудности се сблъсквате? Кои са вашите гости-лектори, как ги подбирате? Кои са спонсорите на едно такова състезание като Купата на България?
– Подкрепа….. ? Болна тема…
Досега наши гости са били Пим ван ден Аккер – Нидерландия, Нико Боканча – Румъния, Иван Берг – Италия, и Мариос Валианос – Гърция.
Тазгодишното събитие – демонстрация, мастерклас и състезание, беше подкрепено от две български и шест международни фирми, ако не бяха те, нямам идея как щяхме да се справим. Наистина съм им благодарна от цялото си сърце!
Това са: Flower portal, Oasis, Decorum, Best fresh, Tessa, Dummen Orange, Thursd, Тракийско цвете.
– Какви са съвременните световни тенденции в аранжирането и откриваме ли ги у нас?
– Трудно бих обобщила в едно изречение, защото има много и различни стилове в аранжирането. В отделните държави се харесват различни неща, а съответно зависи дали говорим за събития, аранжировки, букети или декор на помещения. Но това, което мога да кажа, е, че все повече и у нас започна да се обръща внимание на декора във всичките му форми.
И тук има изключителни професионалисти, които работят на световно ниво, интересуват се, учат, работят и предлагат качествена услуга.
– Как виждате бъдещето на вашето изкуство у нас и имаме ли български постижения в международни събития?
– Бъдеще има, защото има много хора, които желаят да се занимават с аранжиране. На моите обучения всяка година се срещам с хора от всички възрасти от 14- до 70-годишни, които тепърва прохождат с голям ентусиазъм и любов към тази професия, а когато човек си обича работата, няма как да не се развива и да върви само нагоре.
Засега нямаме особени постижения, но догодина ще имаме представител на състезанието в Леверано, Италия, и се надявам, че ще можем да се похвалим с колегата, който отива.
– А вие имате ли любимо цвете, любима аранжировка (ваша), защото всяка цветна скулптура разказва някаква история, предава някакво чувство, настроение?
– Аз обожавам всички цветя. Разбира се, имам си фаворити, най-тривиалното – червена роза, и едно по-нестандартно – орхидея ванда, а двете в комбинация червено и лилаво са абсолютният ми фаворит за композиция. Обичам силните, ярки и драматични цветове и композиции.
– Надявам се, че нашето сътрудничество ще повиши „цветната“ култура на читателите ни, а приятелството ни ще се развива.
– Надявам се все повече издания да обръщат внимание на нашия занаят, а не да се сещат само покрай Осми март и първия учебен ден, защото вярвам, че всички се нуждаят от малко красота всеки ден!
0 Коментара