Зима. Снегът попива всички шумове. Или не? Чуваме веселия глас на синигерите, които търсят храна, пърхането на малките крилца на орехчето, под живия плет нещо шушка – може би е кос. Искате ли да дадете любов на тези пернати, за които вашата градина просто е част от техния горист свят? Тогава тези редове са за вас. Тук ще ви разкажем за най-често срещаните птици в българските градини и как да ги насърчим да прелитат оградата и да се чувстват щастливи в градината ви.
Най-важното сега през зимата е не само да сложим хранилка, но да знаем с какво да я заредим, да поставим поилка, на която могат да кацнат и водата да не е замръзнала, защото през зимата пернатите страдат от ужасна жажда.
Трябва да помислим и за сигурността на птичите ни гости, затова е важно да сме посадили растения, в които да се крият от естествените си врагове. За да осигурим естествени източници на храна на пернатите, можем да засадим растения, които дават семена – няколко слънчогледа, няколко класа лимец, ръж, магарешки бодил, плодни храсти, да оставим необрани плодове по овошките, както и да имаме достатъчно увивни растения, в които да се крият. Можете да засадите малки дървета, ягодоплодни храсти и цветя, които не само привличат насекоми, но имат семенни кутийки, пити, класове, плодове, канещи различни видове птици.
Храната – повечето птици обичат семена, но няма да се обидят и на топка лой, в която сме сложили брашнени червеи (от риболовните магазини), за да им осигурим протеини за студените дни. Можете също да слагате сурова кайма, топка лой (свинска мас, но без сол) със семена, както и чисти семена – сурови и без сол.
Нашите градини са пълни с живот и могат да привлекат много и различни видове птици през цялата година. Някои са целогодишни нейни обитатели – като врабчетата, косовете, синигерите, докато други са сезонни посетители (като щиглеца), защото мигрират. Градините осигуряват сигурно убежище за птиците и ако ги засадите с мисъл за пернатите, можете да им осигурите цялата храна, подслон и вода, от които се нуждаят през цялата година.
Ето някои от най-често срещаните птици, които е вероятно да забележите в градината си у нас.
Голям синигер (Parus major)
Местният голям синигер е най-едрият от семейството на синигерите. Той е и символ на София. Има черна глава с бели бузи. Дълъг е до 14 см. Храната му включва предимно насекоми и малки безгръбначни, а зимата е всеяден. Той е най-издръжливата на студ птичка. Ако слушате внимателно, песента му е от две срички. През зимата птицата ще се присъедини към други породи синигери и ще образува ято. Най-ранобуден е, весел, издава жизнерадостни звуци. Крие се само когато вали сняг. Ако го чуете, значи идва край на снеговалежа.
У нас е защитен вид, въпреки че е сред най-често срещаните птици.
Син синигер (Cyanistes caeruleus)
Синият синигер е пъстър вид, който може да се похвали с оперение в нюанси на синьо, жълто и зелено. Тези привлекателни малки птици се разпознават лесно в градината. Склонни са да се събират на групи през зимата, докато търсят храна, за да нахранят големите си семейства. Дълги са около 12 см. Оперението им е много характерно – бяло чело, а темето и тилът са сини. Бузите са бели, оградени с черна ивица, съединена с черно на гърлото. Гърбът е зелен, крилата и опашката са сини, а гърдите и коремът – лимоненожълти. Обитават паркове, градини, покрайнини на гори, които са в равнини и предпланини, както и крайречни райони. През зимата често се срещат и в селища, на ята с други видове синигери. Хранят се с насекоми, но обичат да похапват и семена от хранилки през зимата.
Черен синигер (Periparus ater)
Той е по-сиво-черен от по-пъстрите си роднини. Той има бял знак на гърба и врата, който помага при идентифицирането му. През по-студените месеци черният синигер се присъединява към други синигери и лети на ята в търсене на храна.
Храни се основно с насекоми и паяци, но през есента и зимата яде и семена. Обитава предимно иглолистни, но се среща и в смесени и широколистни гори. За да му помогнете да си намира храна в студените месеци, можете да не почиствате основно градината, а да я оставяте по-дива.
Домашно врабче (Passer domesticus)
Някога многобройно, домашното врабче е в сериозен упадък в някои части на България. Птицата може да бъде разпозната по кафеникавия си гръб и черните си шарки по крилата, а клюнът ѝ е жълто-кафяв през зимата и черен през по-топлите месеци. Достига размер до 16 см. Има ясно изразен полов диморфизъм – женските са в по-монотонни бежово-кафяви нюанси, а мъжките са по-едри и пъстри. Домашните врабчета хранят малките си с насекоми, особено с гъсеници през пролетта, така че опитайте да добавите някои растения в градината, които насърчават гъсениците, като бръшлян и орлови нокти, но също така, ако можете да оставите част от моравата си дива, тъй като по-дългите и разнообразни треви ще осигурят храна за гъсениците.
Обикновен скорец (Sturnus vulgaris)
Пъстър – с капковидни петна по перата, с металически блясък и дълъг не повече от 21 см – това е обикновеният скорец, който е широкоразпространен в България. Клюнът му е жълт, а през зимата става кафяв. Ако градината ви е до гора, то той може да ви е чест гост. Храни се с по-мека храна, обича гъсеници, безгръбначни, плодове – грозде, малини, къпини, боровинки и др. Много полезен за градината, защото е безпощаден към вредителите, но и към реколтата.
Червеногръдка, червеношийка (Erithacus rubecula)
Със своя любопитен характер и яркочервени гърди червеногръдката може да бъде забелязана в градината през цялата година, особено по Коледа, поради което отдавна е символ на празника. Тялото на птиците е с дължина около 13 см. Оперението се променя с възрастта. Младите са на кафяви петна, а развитите птици отгоре са тъмнокафяви, имат ръждивокафяви чело, бузи, гушка и гърди. Коремът им е белезникав, а опашката е тъмнокафява. Обитават гори, а през зимата и равнини.
За да насърчите червеногръдката в градината си (можете да ѝ осигурите и купена от магазина храна), създайте градина, която насърчава естествената им плячка. Засаждането на малки дървета и храсти осигурява перфектни местообитания за видовете насекоми, които червеношийките обичат да ядат. Посадете някои нискорастящи почвопокривни растения, като бръшлян, здравец и зеленика.
Орехче (Troglodytes troglodytes)
Малко по размер, орехчето е кафява птица с кръгла форма, фина опашка, която често издига вертикално. Изненадващо, но тази малка птичка (9.5 см) има силен глас за размера си. Развитите птици отгоре са кафяви, а отдолу – светлосиви, изпъстрени с напречни шарки. Обитават планински гори, а през зимата се срещат и в равнини, селища и паркове. Обичат да се хранят с насекоми и паяци, така че се опитайте да не бъдете прекалено подредени в градината и оставете места, където насекомите могат да направят дом. Можете да отглеждате също така растения, които ще привлекат повече от тях във вашата градина, като орлови нокти и люляк. Те не само ще насърчат насекомите, но и ще изпълнят градината ви с прекрасен аромат.
Имайте предвид, че тези пернати мъници трябва да се скрият от хищниците бързо, затова е добре да имате няколко катерливи листни растения в градината. Подходящи за отглеждане в тази насока са клематис, глициния и орлови нокти.
Щиглец (Carduelis carduelis)
Щиглецът може би е една от най-красивите градински птици – с яркочервено лице и жълти крила. Той все по-често посещава градинските хранилки, но зимата мигрира на по-топли местообитания чак до Испания. Размерите на тялото му са около 12-13 см. Клюнът е конусовиден. Щиглеците обичат да похапват фините семената на нигелата и са особено привързани към главите от семена на магарешкия трън и вербената, затова опитайте да ги отглеждате във вашата градина, ако искате да ви посети някой щиглец.
Кос (Turdus merula)
Ако чуете силно шумолене в храстите, най-вероятно това е нахалният кос. Тези птици обичат да ровят по земята за насекоми и червеи, така че се уверете, че имате много места, където да търсят храна. Засадете почвенопокривни растения, особено бръшлян и здравец, където да търсят храна. Те харесват плодни дървета и живи плетове, така че засадете глог и чемшир, за да насърчите тези птици. Женските са предимно кафяви с петна и шарки по гърдите, а мъжките са черни като въглен и имат яркооранжево-жълт клюн и зона около очите. Размерът им е около 22-23 см. Косовете пеят прекрасно (те са пойни птици) и биха ви радвали, затова – поканете ги в градината с подходящите растения.
Сврака (Pica pica)
Свраката е шумна и понякога разрушителна птица, отличаваща се с едноцветното си черно-бяло оперение и уникалната дълга опашка. Ако се вгледате по-отблизо обаче, ще забележите лилаво-зелен оттенък на тъмните им пера по опашката и крилете. Достига до 40-50 см, като само опашката ѝ е около 20 см. Най-добре е да не насърчавате свраките да влизат в градината, тъй като те обичат да ловят млади пойни птици през пролетта.
Сойка (Garrulus glandarius)
Тя е най-колоритният представител на семейство вранови и може да се види на много места в България. Тези птици могат да бъдат забелязани трудно, тъй като се наслаждават на прикритието на гората и предпочитат градини с много иглолистни дървета. Сойката е известна с това, че се храни предимно с жълъди, особено през есента, когато може да бъде видяна да ги заравя, за да се подготви за зимата. Пролетно време яде насекоми и дори гущери. Достига 32-35 см, има бежови гръб и корем, бяла гушка и характерни сини ивици по крилете. Спокойно тя може да дели хранилка с някоя катеричка, дошла за жълъди.
Има още много птици, които можете да видите в градината си – завирушкови, гълъби, кълвачи, жълтоглаво кралче, стърчиопашки и др., в зависимост къде се намира тя – до гора, река, в полите или на планината. Най-важно е, ако сте любител на птиците, които помагат на градината ви в борбата ѝ с вредителите, да им се притечете на помощ в студените месеци. И не само с храна, но и с прясна вода.
0 Коментара