Наташа Маринова – феята на биологичното земеделие, българската владетелка на пермакултурата

Има хора, с които Бог те среща и още в първия момент си казваш: „Благодаря! Това е повдигната, запалена душа, която е изпратена, за да помага на околните! А и аз съм част от околните.“ Така стана и с мен, когато се запознах с Наташа Маринова. Поводът беше повече от хубав – представяне на нейната уникална за нашите ширини книга „Пермакултурен календар за България“.

Това полезно, но и вдъхновяващо четиво е създадено по всички световни правила на пермакултурата. Най-важното обаче е, че е съобразено с нашите, родни природни условия. Тази книга може напълно да промени подходите и мерките за решаване на всички възникващи проблеми около създаването на една напълно хармонираща с природата градина.

Но нека не избързваме, а да изясним първо какво представлява терминът „пермакултура“. Това е не само наука, защото има вече достатъчно натрупани научни знания за нея, но е и философия в земеделието, според която е възможно да отглеждаме растения природосъобразно, с минимални усилия, минимални ресурси и намеса от наша страна. И – особено важно – без да посягаме към каквито и да било вредни за човешкото (и не само!) здраве хербициди, пестициди, химикали за подхранване и защита от болести и вредители. Всичко при пермакултурата е натурално, балансирано и съобразено с климатичните особености на съответното място. С тази книга ще разберем основните пермакултурни принципи за планиране на градината, както и за правилно отношение към природните дадености вода, почва, плевели, микроклимат. Всички тези елементи са едно и всяко влияе на следващото по веригата, която води към нашето здраве и лично щастие.

Тя – Наташа – прави и първата пермаградина в България още през 2014 г. – биоградина „Витоша“. Има знанията, опита, търпението и методите да я създаде. Завършила е „Управление на природните ресурси“ във Vrije Universiteit, Амстердам. Работи като изследовател в тази област към университета във Вагенинген, Нидерландия, както и в рамките на голям европейски проект за сушата в Португалия. Именно там се посвещава на въвеждането на пермакултурата като подход в цяла община, за да се разреши проблемът с водата (9 месеца градините в общината не са имали вода!). За целта е създаден първият в Европа Институт за проучване на водния проблем, което е знак, че от научна гледан точка пермакултурата навлиза все повече в нашия живот. Работи и във Венеция, като там проблемът е бил друг – наводненията. В България, за съжаление, все още няма бюджет за научни изследвания на пермакултурата, но може да се работи по разрешаването на конкретни проблеми като суша, наводнения, екстремни изменения на климата, с което се занимава именно Наташа Маринова. Ролята на човека при пермакултурата е да помага на природата в градината, така че тя да е здрава и продуктивна.

Ето как Наташа Маринова започна разговора ни:

• Пермакултурата започва като начин да имитираме природата в градините си, а това е древна наука, не е като съвременната аграрна наука, която се развива през 20-те години на миналия век. Тя въвежда всякакви хербициди, пестициди и всякакви -циди, които на практика са биологични оръжия. Нашите прадеди са го правели без тези „-циди“ и са се изхранвали. И ние можем.

• За какво трябва първо да се погрижим, ако искаме да въведем пермакултурата в градината си?

• Категорично – за почвата. На нея ѝ е необходимо органично вещество, за да има структура, за да могат живите организми да живеят в нея. Нужна ѝ е вода, която с различни способи задържаме повече в нея, за разлика от традиционното селско стопанство. Нужна ѝ е и една по-хармонична температура, която ние осигуряваме с покритие – зелено, мулч от слама, дървесен чипс. Когато осигурим всичко това, живите организми в почвата започват да работят. На тях са им нужни и живи корени – оттам идва и „перма“ – използваме много многогодишни растения. Именно в техните корени добрите микроорганизми презимуват и напролет започват отново работа. Засега ние знаем твърде малко за почвените микроорганизми, но добрата новина е, че не е и нужно, на 90% не знаем даже имената. Хубавото е, че знаем кога и как те се чувстват добре. Отивайки в гората, виждаме, че почвата е богата, водопропусклива, раждаща. С пермакултурата се стремим да имитираме тези условия и в градините си. Една от основните стъпки е да престанем да копаем. В гората никой не копае, а почвата там е богата и плодородна. При копаенето се извършва експлозия на условията на живот за микроорганизмите, разместват се жизнените им пластове и те измират. Вместо копаене трябва да се добавя много органично вещество – най-добре компост. Освен храна той добавя и живи организми. Има и друг начин, който замества копаенето – създаването на „лазаня гарден“ – налагат се няколко слоя органична материя – картон, пръст, листа, тор. Ако торът е пресен, го накисваме за едно денонощие във вода и всичко вече е готово за полагане.
  

• Разкажете ни как създадохте вашата книга? И как обобщихте информацията за България?
• През 2010 г. работих по доклад за Европейската комисия, който касаеше водите. Нашият екип търсеше решения за проблемите с климата. Тогава работех с холандски университет, като моите колеги там излизаха с някакви много високотехнологични решения на проблемите с водите. И аз през цялото време си мислех как у нас такива решения са практически неприложими. Докладът ни касаеше цяла Европа, но аз им казах, че тези решения не работят навсякъде, и в частност у нас. Отговориха ми – ако намериш други решения – сподели. Тогава попаднах на един филм в мрежата – „Greening the Desert“.
  И той ме вдъхнови! В него видях как за година и осем месеца от една пустиня може да се създаде цветуща гора, и то с минимални ресурси – вода, различни биологични торове, които хората са намерили в околността. Ползвали са всичко само от съответната местност. Садени са само местни растения, които са приспособени към тамошните условия, като тук имаме две насоки – отглеждани са два вида растения – такива, които произвеждат храна за човека, и други, които дават биомаса, храна за растенията. На това място условията са били възможно най-лоши, а градина се е получила. Затова аз наех градина в околностите на Амстердам и реших там да експериментирам и да науча как се прави това, което видях във видеото. Взех си книгите „Permaculture One“ и “Designer Manual” на Бил Молисън и започнах да се уча по тях. И хвърлих в шок управителите на градината, които са свикнали всичко да е подредено в редчета, без плевели. Е, моята градина не беше нито едно от тези неща. Правеха ми забележки за този растителен хаос, но аз им казах, че работя в Зеления университет на Холандия и това е експеримент, това е бъдещето, приемете го.
  

• В моята градина, особено с розите, борбата с плевелите е неравна. Те сякаш извират, дори след копане, плевене, изкореняване. Извират от недрата на земята.
• Те точно оттам идват. От Земната банка за семена. Там има семена, които могат да чакат десетки години, за да поникнат. Когато ние разкопаваме, ги вадим и те попадат в благоприятни условия за поникване. За да нямаме плевели – не копаем. Или другият способ – добавяме компост и така балансираме съотношението гъбички-бактерии. Плевелите предпочитат повече бактерии и когато внесем повече гъбички, на тях не им е вече толкова комфортно и растат по-малко. Или има друг подход за борба с плевелите – да садите повече неща, по-нагъсто. Когато пространството е заето, няма място за плевели. За вашата розова градина има добро решение – садете лавандула – тя много добре предпазва розовите храсти. Все още има хора по това време на годината, които изкореняват лавандуловите си полета и предлагат, садете я направо с коренчета и ще се хване.

• Това ще го направя обезателно! А как продължи да се развива историята на книгата ви?
• През 2013 г. дойде предложение да напишем проект за създаване на първата обществена българска пермакултурна градина – а именно биоградина „Витоша“. Там имаше страхотна енергия на хора, които са съмишленици, удивителен екип.
  
  
  
  
  Лятото на 2014 година градината беше готова с дизайн, мястото беше предизвикателство – там бяха хвърляни строителни отпадъци, нямаше почва. Наблизо беше Зоологическата градина и от нея ни помогнаха с компост, с тор.
  
  
  
  
  
  През тази градина минаха и се научиха много хора, които след това продължиха идеята и в своите градини. В средата ѝ направихме билкова мандала. Беше красиво. Не е задължително да има мандала, разбира се, но мястото беше обществено и хората се наслаждаваха. Там показахме, че зеленчуковата градина не трябва да се отделя от декоративните растения, може да се сложи пред дома и да радва окото на всички.
  
  
  
  
  По време на създаването на градина „Витоша“ направих един цикъл от над 10 лекции, които обединих в курс за пермакултурата. Дойдоха много хора, като един от тях беше издател. Той ми предложи да направим книга. Зарадвах се и се заех да я пиша. Разменяхме с него материали и когато почти половината беше готова, някак все едно съдбата се намеси и двамата изгубихме файловете в един и същи момент. Огромно съвпадение, което ми подейства много фрустриращо.
  
  
  
  
  
  С времето се оказа, че е било за по-добро. Прекъснах работата по книгата и продължих останалите си проекти. Преди две години издателят се свърза отново с мен и ме попита дали имам сили да започна отново. Аз казах ДА, а и вече се бяхме преместили да живеем в България. Аз бях започнала да си правя градина тук. Тогава осъзнах колко е важно да се напише книга, но за условията тук, у нас. Преди работех по книгата в Холандия, а там по съвсем различен начин се отглеждат растения. Почвите ни са различни, климатът, там имат много влага, различни са болестите по растенията, релефът, растителните видове, подходът дори. И осъзнах колко е било важно да не се направи книгата така общо, а да е календар за България. А и вече бях придобила допълнителен опит, имах знания за адаптирането на семена, което е особено важно за успешната перма градина.
  
  
  
  
  
• В този контекст – аз направих опит и в открита леха в началото на ноември и засях семена, които ми дадоха местните, за спанак, марули, моркови и подправки. Как да процедирам, за да ги адаптирам още повече – да ги покривам ли вече, защото си е зима?
• Моят съвет е да не се глезят растенията. Те са като децата и трябва да се каляват. Така ще се приспособят към вашите условия. Аз имам зеленчуци на различен етап от развитието си. Сега, при първия студ, се посмачкаха малко, бяха поизгорели някои листенца, но после започнаха да никнат отново. При по-големи студове е добре да се покрият с агрил, не с найлон, за да пропуска водата. Иначе и двете топлят еднакво. Така си спестяваме поливането. Добре е да се направи тунел, за да има въздух, който създава добър микроклимат за растенията. Но това се прави, когато температурите паднат под -10°С. Иначе ги оставяме да се борят. И ето какво – ние сме разглезили растенията – първо взимаме семена от такива, които са гледани и щадени от всичко, не са борци. И продължаваме да им създаваме подобни, идеални условия. Ако не успеем – добавяме хербициди, пестициди. Моята идея е друга – да научим растенията да се приспособяват към нашите условия.
  
  
  
  
  Семената от тях ще са много по-здрави, по-адаптирани за нашата градина. И още нещо важно – след това тези семена не се обеззаразяват, защото по повърхността им има специфични микроорганизми, които ще им помогнат да се развият по-добре именно в нашите условия. Купените семена, които не знаем откъде идват, трябва да обеззаразим, но нашите, събрани от здрави растения – не. Именно на това ни учи пермакултурата – как точно на нашето място да направим най-добрата градина. И ние ще помагаме на растенията със създаване на по-добри условия, но и те трябва да се борят и приспособяват. Нашите деди са го правили – пазили са семената си, които са отгледани на тяхната земя и условия. Те са били най-ценният им актив. Разменяли са си семена, за да има биоразнообразие, но са пазили своите.
  
  
  
  
  
• На какво още ще се научат читателите на „Пермакултурния календар на България“?
• Ще се научат така да създадат и да се грижат за градината си, че да произвеждат чиста храна, полезна за здравето им, без хербициди и пестициди. Освен това, отглеждайки храната си сами, няма да унищожаваме природата. С пермакултирата ние я обогатяваме. Оставяме земята за нашите потомци в по-добро състояние, отколкото сме я намерили.
  

• Освен това земята може да се използва и всесезонно с пермакултурата, нали?
• Да. Но и има друго – пермакултурата ни учи да живеем с ритмите на природата. Когато отидем в гората или на полето, виждаме, че там има неща, които остават зелени цяла зима. Трябва да оставим в градината си през зимата да растат и диви варианти на растения – в моята има врабчови чревца, глухарчета, диви иглики и други.
  
  
  
  
  Това позволява да има постоянно живи корени в почвата. Разбира се, има и много културни растения, които можем да отглеждаме през зимата. Нищо не свършва със събирането на доматите и краставиците.
  
  
  
  
  Аз например започнах опит с безполивни домати във връзка с участието ми в едно движение, което се нарича Адаптивно градинарство. И наистина сега доматите не се поливат, но първата и втората година продукцията е много малка. Ако тогава оживеят 5% от всички насадени, е голям успех. При мен оживяха даже повече. От тях се взимат семена и се залагат следващата година. Новите растения от тях се адаптират още по-добре към съответните условия без поливане. Реколта се очаква чак на третата година. Ние сме именно в този етап – другата година ни е трета и ще започнем експеримент с един български научен институт, с който ще изследваме всеки от факторите как влияе върху тези растения. Така можем, ако не без никакво, то с минимално поливане, да се научим да отглеждаме много растения. Това е важно, защото тенденциите в климата показват, че ни очакват предизвикателни времена.
  
  
  
  
  
  Иначе – конвенционалните градинари, които искам да спечеля – ще предупредя, че, ако са използвали много химия в градината си, ще им трябва време за приспособяване на техните условия към пермакултурния начин на отглеждане. Важно е да възстановят добрите микроорганизми в почвата си. Има много способи за това, които са описани в книгата – зелено торене, внасяне на почва от гората, ползване на тор от коприва, с окосена трева, която се вкопава. Трябва да мислим и за опрашителите – не само пчелите, но и други насекоми. Те не само опрашват, но унищожават листните въшки и други вредители. И за птиците – да направим градината си привлекателна за тях. Колкото повече природа допуснем в нея, толкова по-добре е. Използването на химия води след себе си не само вредна храна, но дава почва да се развиват резистентни вируси и да се използват все по-нови силни отрови. Нека направим крачка назад и да разрушим този омагьосан кръг. С много по-малко усилия, по-малко поливане, без копане, без отрови ние можем да имаме толкова високодобивна градина, колкото и с много усилия, много поливане, копане и отрови.
  
• Какви растения трябва да имаме в градината си, за да създам баланс, да имам добър микроклимат?
• Зеленчуците са  основното. Между тях да има цветя, защото заблуждават много от неприятелите.
  
  
  
  
  Когато дойде неприятел и имаме еднаква храна за него – това е пир и той остава и се размножава там. Но ако имаме разнообразие от билки, цветя и подправки – той не може да се храни толкова обилно. Освен това ароматите им го заблуждават, а и привличат унищожителите на тези неприятели. ВАЖНО – не бива да унищожаваме всички вредители, защото ако те изчезнат, ще изчезнат и онези, които се хранят с тях и при ново нападение градината ни ще е беззащитна.
  Освен цветята, трябва между зеленчуците да има билки. От традиционните – копър, магданоз, чубрица, през риган, всякакви ароматни билки. Те гонят вредителите и правят градината по-здрава. И да комбинираме няколко вида зеленчуци – около доматите винаги можем да сложим лук. Освен това можем да оставим дивите билки – лизимахия, равнец и др.

• А как виждате бъдещето на градските градини, които напоследък са доста актуални? Какви са ползите от тях?
• Аз съм част от „Споделена градина 1“ в община Витоша (съществува вече пет години) и през нея минаха толкова хора, които научихме.
  
  
  
  
  Много градски хора се запалиха по градинарство в нея. Градината е около 200 кв. м, които са разделени на 20 парцела. Там хората отглеждат много неща. Освен това тази градина е оазис на природата за хората от квартала. Много деца израснаха в тази градина. И обожават зеленчуци, подправки. Това е голяма полза, за да се учат да се хранят здравословно. И да се учат да отглеждат. През градина „Витоша“ минаха толкова училища, които се ентусиазираха и си направиха свои градини. Идвали са и 3-годишни деца от детски градини, които щом пипнат растенията, семената, почвата, маркуча за поливане, се влюбват в градинарството. И знаете ли, имала съм градина в покрайнините на Амстердам, и там съм плащала по-малка цена за 50 квадрата, отколкото в тази, която е наета в София – за 8 квадрата.
  
  
  
  
  
  Из цяла Европа общините предоставят такава земя за наемане за градско градинарство, а тук го няма. Тук лобираме за промени в законите, лобираме на различни нива, но има жажда за застрояване, с която трудно се преборваме. Движението за градско градинарство обединява много хора и организации, тя е неформална, но трудно се намира място за разширяване на нашата споделена градина. „Горичка“ и лично Магдалена Малеева, работят много активно в тази насока. Но става бавно.
  

• Да се върнем отново на книгата – на края ѝ има дневник, където да се описва какво се прави, както има и съвети какво е подходящо да се прави в този момент. Разкажете ни за това.
  
  
  
  

• Важно е да се водят бележки, защото всяка година времето е различно и дори да следваш календар, може да нямаш едни и същи резултати. Може да очакваме да имаме растения през април, но ако тогава падне сняг, това няма да стане. Ако обаче е топло – те могат да поникнат още през март. Важно е да се отбелязват нещата, които правим в градината, каква е била годината, какво сме садили. Това е важно и когато започнем да събираме семена. Садим после семена както от влажни, така и от сухи години, за да имаме успешни растения, които са приспособени към различни условия. Освен това не бива да сме съвсем крайни националисти в събирането и използването на семена – аз си поръчвам такива от различни краища на света. Когато имаме години, в които климатът е различен, можем да използваме и семена от другаде.

• А, ако има някой читател, чиито условия в градината са много специфични, как могат да се консултират с вас?
• Аз оставям своята електронна поща и те могат да се свържат с мен на e-mail: nmarinova@gmail.com. Винаги ще помогна!

• Много благодаря за този разговор, а за финал какво да кажем?
• Че градинарството, заниманията с почвата ни правят щастливи. Доказано е, че при работа в градината се отделя серотонин, както и хормона, който е открит при хора, които имат импулс да пазаруват. Щастието, което получаваме, когато произвеждаме сами храната си е същото. Така че градинарството е начин да се справяме с депресии, паник-атаки, с проблемите на съвременните хора. И още – ако сме загрижени за следващите поколения, трябва да им оставим една по-добра земя. А това е възможно с пермакултурата.