Чарлз Дарвин (1809 – 1882) – бащата на съвременната еволюционна теория, в чиято основа е залегнала идеята, че еволюцията се дължи на естествения подбор – бил страстен, дори маниакален градинар. Смята се, че именно наблюденията, които е правил в личната си градина в Кент, са му дали идеята за познатата на всички теория. Дарвин изучавал растителния свят, като прекарвал много време в любимата си градина в семейния си дом „Даун Хаус“. Там, в продължение на стотици часове, събирал проби, изучавал екзотични растителни видове, които култивирал сам. Неговите деца също се включвали в тези занимания.
Те слизали от прозореца на спалнята си по ствола на старата им черница – дърво, което дава плодове до днес – и се присъединявали към баща си. „Живата лаборатория“ на Дарвин, градината в Даун Хаус, е ключова за неговата работа, изложена в „Произходът на видовете“.
На верандата в домашния си рай в Кент, той отглеждал множество увивни растения като глициния, бръшлян и клематис, за да проучи техните различни механизми за катерене. Освен това обожавал да сади иглики и да отглежда орхидеи.
В „кухненската си градина“ естествоизпитателят създавал „експериментални лехи“, където анализирал различните тичинки и плодници на мъжките и женските растения.
Той изучавал не само биологичните особености на растенията, но и това как се отразява средата върху тях. И по-специално – червеите. За повечето от нас те нямат голямо значение и пътищата ни се пресичат само при мокро време, но за Дарвин те представлявали такъв интерес, че им посветил книга (публикувана през 1881 г., само шест месеца преди смъртта му). Над 40 години Дарвин тествал почти всеки аспект от анатомията и поведението на червеите – от това колко бързо пренасят листните отпадъци под земята, до това, че карал сина си да им свири на фагот, за да разбере как реагират на музиката.
Именно червеите в градината му затвърдили убеждението на Дарвин, че при достатъчно време, дори малките животни могат да променят лицето на Земята.
Докато тропическите растения, изиграли важна роля в пътуването на Дарвин с кораба „Бийгъл“, от които събрал стотици екземпляри, то селската му градина дала много от отговорите, необходими за разбирането на естествения подбор на растенията. Чрез засаждането на примули и орхидеи, Дарвин успял да превърне една малка област от Южна Англия в това, което генетикът професор Стив Джоунс нарича “Bromley’s Galápagos”.
Именно на базата на наблюденията върху „живата си лаборатория“, Дарвин е цитиран да казва: „Не бих се доверил на каквото и да е твърдение в зоологията, без да се убедя, че ботаниците са съгласни с него.“.
0 Коментара