Чакам с нетърпение да стане 16 часа, защото имам среща в ZOOM с Надежда Максимова – изумителна, енциклопедична личност, с която можеш да говориш на абсолютно всяка тема. Днешната е представяне на две от 4-те ѝ книги на тема билки, микробиом, чревно здраве, противовъзпалителан храна и природосъобразен начин на живот – „Грижа за здрави черва и микробиом“ и „Лечители в градината“.
Надежда дава надежда на хората (а и на животните) за лечение с комплекс от лечебни билки, гимнастика, йога, дихателни практики и др. Сама е страдала от сериозно автоимунно заболяване, от което се е самоизлекувала напълно и е в пълна ремисия. Тя е магистър със специалност: „Лечебни и етерични растения“ към Пловдивския университет, Магистър „Билкови формули“ към Herbal Academy, Билкова медицина – University of Minnesota, Микробиология – Университета в Санкт Петербург, Ботаника – Университет в Тел Авив, Хранене и здраве: Макронутриенти и свръххранене – Университет и изследвания във Вагенинген.
Когато стоиш пред такъв капацитет, който между другото знае 8 езика, с намерение сега да научи и китайски, защото е „метнал око на специализация в Китай“, не можеш да не се вълнуваш и да очакваш след срещата ви да си по-обогатен със знания за здравето, природата и света, а и изобщо – за самоопределението ти в пространството. Тя е професионален мотиватор и вдъхновител, водила е билкарски обучителни семинари и курсове, а дава и индивидуални консултации.
Страстта ѝ, от над 20 години, е разработването и създаването на уникални билкови формули за лечебни чайове, билкова козметика, мехлеми, както и изучаване спецификите на микробиома. Тази силна, знаеща и можеща жена е и страстен градинар – отглежда и наблюдава билките в естествената им среда в собственото си стопанство от 3 декара в малко балканско селце. Повече от 10 години тя събира и познанието на старите български билкари за традиционните лечебни приложения на растенията и различните природни елементи.
Кога разбрахте, че билките са вашата най-голяма страст, че ще се занимавате с билкарство?
Аз не съм фен на крайните неща – всичко в живота ни е цикъл, не мога да кажа, че във всеки момент от живота си искаш едно и също. От съвсем малка се занимавам с природозащита, екология, с опазване правата на всеки жив организъм на планетата. След завършване на университета дълги години се занимавах с това и бях координатор на различни кампании за Иракли, Рила, Странджа, за защитата на тези диви места, за хармоничното развитие между икономика и изконни нужди и права на всички ни – не само на хората, но и на растителните видове, да имат простор, кътчета, в които да са в безопасност. Затова най-сериозна крачка за мен беше шанса да се изнеса от София, да съм по-близо до природата, а не само да имам досег с нея през уикенда.
Именно по време на моите пътувания из страната по различни казуси се зароди първоначалният ми порив да разбера как народопсихологията използва растенията, защото срещнах много възрастни хора, които ми споделяха много интересни свои билкови рецепти, като например – градината ми е нападната от буболечки и ще я напръскам с отвара от чесън. Или порязал си се, ужилила те е оса и ще ти сложим квас. На мен ми беше интересно как тези хора се грижат за градината и животните си, как приготвят лечебни лапи, слагат различни билки във водата на домашните животни, с какви билки ги хранят. Например, за да снасят повече яйца, кокошките се захранват с коприва напролет, след това със семена през есента.
Та – покрай природозащитната дейност да опазим гората, водата на дадено село, ти прекарваш време с местните и те започват да ти споделят своя опит. Тези неща започнах да прилагам експериментално и в своята градина, след като се изнесох на село. Стана ми и любопитно как градината се самолекува, а и отглеждайки растенията от семенце, го наблюдаваш къде му е комфортно да расте, кога да го поливаш, как комуникира с пчелите, с различните т. нар. вредители, защото в една градина има достатъчно място за всички. Ако някой организъм наруши баланса, е само въпрос на време градината да намери начин да се саморегулира.
Само трябва да ѝ се даде достатъчен простор и хранителни вещества (минерали), като това важи и за човешките тела. Аз не лекувам хората, както го правят билкарите, а адресирам повече аспекти на сложните системи като: начин на дишане, на движение, хранене, тогава билките се явяват като силен помощник, който подпомага този път на хармонизация да стане по-бързо.
Значи вие наблюдавате градината, заедно с всички живи организми в нея, как се самобалансира и изучавате как ние можем да подпомогнем този процес?
Да, интересно е да се наблюдават например котките в коя трева се търкалят, когато са болни от нещо, защото животните имат своята комуникация с билките в градината. Съвсем пресен пример – едно от кучетата ми, след като премина кола с много пушещ ауспух, започна да киха. В желанието да се прочисти от отровите то се разкиха, отиде веднага и се отъркаля в една туфа маточина.
От своя университетски опит знам какво е въздействието на маточината върху дихателните пътища и белите дробове, но така допълнително видях истинността на нейното въздействие. Така и аз мога да работя много по-комплексно с хората, които са с автоимунни и хронични заболявания. Те не се влияят само от една билка, трябва да се погрижиш и за хидратацията на организма, за движението, дишането, особено когато лекуваш комплексно заболяването. Когато има например остри възпалителни процеси – помагат по-силни, остри билки, като аз не се противопоставям тогава на методите на съвременната медицина, защото тя е изключително адекватна при остри възпалителни процеси, при наложителността на хирургични интервенции, при прилагането на антибиотици за животоспасяване.
Да, това беше и следващия ми въпрос – в какви отношения са билкарството и съвременната медицина?
Алопедичната медицината се съсредоточава именно в тази анатомо-физиологична част на лечението, когато се налагат трансплантации и хирургични намеси. Тя таргетира симптоматиката, а няма холистичен поглед върху причините за заболяванията. Да, адекватна е при остри възпалителни процеси, когато етерично-малсеният комплекс на билките не може да се справи, но там има празноти по отношение на познанието на хроничните и автоимунни заболявания, когато има нарушаване на комуникацията ни между свое и чуждо, когато имунната система не разпознава свое и чуждо и има неадекватен отговор. Това е следствие на една голяма комплексност на системата, не само по отношение на собствените ни тела, но във връзката ни с околната среда. Тук гъбите са изключително добър учител.
Те са много добри за лечение на автоимунни заболявания, защото те са комуникаторите на планетата. В една гора отделните дървета си комуникират, предават си хранителни вещества, предупреждават се чрез мицеловата мрежа, която се явява комуникатор в сложната система на гората. Затова именно нарушената комуникация вътре в телата ни се влияе добре от приема на някои специфични видове гъби. Именно това е и темата на новата ми книга. Според мен нито една медицина – нито китайската, нито аюрведа, нито билкарството, са достатъчни да спасят по отделно всички човешки животи, затова е добре да познаваш колкото е възможно повече от компонентите, които влияят на една система, за да можем да приложим повече инструменти и техните методи, за да се справиш по-адекватно.
В този аспект каква е връзката ни с градината и дали можем чрез нейните компоненти да поддържаме в баланс нашата, човешка система, здравето ни?
Еволюционно погледнато болестите, в частност например вирусите, не са нещо лошо. Те са наш учител и ни водят към прогрес, развиват ни. Фактът, че имаме миелиновата обвивка на невроните е еволюционен скок и то благодарение на вирусно заболяване. В този аспект аз казвам, че нашите тела са градина, особено когато говорим за микробиома – съчетанието между всички бактерии, гъби, вируси.
Ние сме повече микробиом, отколкото собствени клетки и нашето тяло е градина, която отглежда това биоразнообразие. Добре е да взимаме пример от градините, като ги наблюдаваме. Затова монокултурите, бедността на почвите, това да няма буренчета, всъщност не е дълготрайно устойчиво. Жизнена, здрава градина е онази, в която има голямо биоразнообразие. Колкото повече растителни видове, опрашители, таралежчета, змии, толкова по-устойчива е тя, толкова по-гъвкава е и може да се справи по-лесно в различни моменти на заболяване, на външни въздействия, водещия я до дисбаланс. Биоразнообразието е ключ към здравето – на човека и на градината.
А можем ли ние да комуникираме с растенията?
Да, определено. Те са живи същества. Дори това общуване носи емоционална, психическа, лечебна сила. Отглеждането на здрава, жизнена храна с минерали е особено важно, защото онова, което можем да си купим в хипермаркетите, е малко или много умъртвено. Тази храна трябва да издържи на транспорта, има добавени стабилизатори, антибиотици, които избиват биоразнообразието на храната. Докато храната, която сме произвели сами, контактували сме с нея, не сме я пръскали с хербициди и пестициди, освен това сме били активни физически докато я отглеждаме, ни прави по-здрави. И това е не само за градинарите на село, а и онези в градски условия, защото аз съм радетел на такива градски, комунални градинки, които създават сплотени общности, облагородяват градската среда, създават полезна храна. И не само хората, а и други живи същества – опрашители, микро- и макроорганизми. Градини може да има не само в междублоковите пространства, можем у дома в сандъчета, саксии да си отглеждаме билки, зеленчуци, цветя.
Как гледате вие на образованието, защото повечето билкари нямат вашата академична подготовка?
За мен образованието е моята връзка със света. Всяко общуване те образова. Ето например, при изследването си на една такава популярна билка като розмарина, първо има своите историческите, културни дадености в различните страни. Древните гърци, например, са носели в университетите киткаи розмарин, за да си стимулират мозъка. Отделно имаме съвременни изследвания на различни бихимични компоненти от розмарина, които въздействат дори на молекулярно ниво на процеси, свързани с ензимите, хормоните ни, стимулират дупаминовия отговор, затова въздействат в множество аспекти.
Именно заради това за мен образованието е процес и колкото повече различни аспекти обхванем, толкова по-мащабен поглед имаме. Като и другото – концентрирането само върху едно растение с десетки години, което да разглеждаме с години детайлно е ценно, защото след това други могат да използват тези натрупани знания. Аз, от тази гледна точка, съм по-мащабна. Моята дисциплина не е да се фокусирам само в едно нещо, а ми позволява да чета по осем книги на веднъж, докато слушам медицински подкасти на четири различни езика и после да мога да адаптирам познанието и да го приложа. Затова и в образованието и фокуса върху задачите – конкретни и общи – е необходимо разнообразие, за да може системата да оцелява и да се адаптира. Вида ни да еволюира.
Именно образованието е начин да дадем не само на себе си, а и на другите, да допринасяме за общото. Растенията, а не съм срещала растение, което да не лечебно – под една или друга форма, могат да са ни учители точно в това – те са синергични същества. Те не могат да се движат, затова са развили една отзивчивост към средата си и кооперативност с възможно най-много компоненти от нея. Растенията, които отделят етерично-маслен компонент, лекуват не само себе си, но и околните, предпазват се взаимно от вредители. Примерно един храст ще помогне на съседното дърво, защото неговите корени задържат влагата в почвата, затова трябва да е здраво, без вредители. Така се създава здрава общност, което е пример за нас – да имаме здрава, щастлива общност. Това изучавам аз – кои компоненти подпомагат средата и кои ѝ вредят.
В този контекст, какво ще намерят читателите в книгата ти „Лечители в градината“, защото те очакват конкретика – дайте ми рецепта за това и онова?
Това е едно изкривяване и дефицит, наложен от алопатичната медицина – да се използват билките за третиране на симптоми, а не за премахване на причините за тях, причината за възникване на болестта, на дефицита. Този подход – „симптом – хапче“ в билковото лечение не е приложим. Затова в книгата ми читателите ще открият начин да се запознаят със сложната система на билките, как могат да се използват различните „подправки“ (защото те са лечебни билки), как да отворят шкафа и да знаят, че могат да се излекуват от почти всичко, в съчетание и с правилния начин на хранене. В книгата има глава „Лечители в кухнята“, „Билките като подправки и подправките като билки“, за това как да интегрираме билките повече в живота си, защото не е необходимо да ги ползваме само когато ни е супер зле.
Аз например имам 10 вида различни билкови соли, смесени с различни билки – с левруда, с противовъзпалителните куркума, черен пипер, джинджифил, с която да си намалявам възпалителните процеси ежедневно, да подпомагам регенерацията на лигавиците на червата, да си регулирам кръвното налягане и то не когато стане крещящо нужно. Защото всеки ден ползваме сол. Така можем да интегрираме билките в холистичното си ежедневно здраве. Тук можем да напомним сентенцията „Нека твоят лек бъде твоята храна и твоята храна да е твоя лек.“.
За мен едни от най-лечебните растения са тези от семейство Brassica, зелевите – карфиол, рукула, зеле. Консумирайте ги, защото те хранят полезния микробиом. Разбира се трябва да има и достатъчно протеини и мазнини – растителни и животински. Та – в книгата ми има много практични рецепти как да интегрираме билките в ежедневието, в хранителния си режим. Има запознаване и с диворастящи, като ливадното орехче, което ми е сред любимите билки.
То е първообраза на аспирина със своите салицилати. За разлика от ацетизала обаче, то не дразни стомаха и може да се дава и на деца. Тук идват и различните видове гераниуми – мушкато, здравец, индрише. От тях се прави тинктура, алкохолен извлек, която е изключително полезна. В книгата има ръководство как да се правят тинктури, маслени извлеци, водни извлеци, кога да се прилага топъл или студен чай, колко време да варим корени, кори, листа. Тоест ще намерят всичко нужно за работата, за комуникацията с билките. Има рецепти за домакинството, за козметиката, за всичко, в което билките могат да намерят място.
А сама ли правиш козметиката си?
Да, в „Лечители в градината“ читателите могат да намерят рецепти за пасти за зъби, кремове, подхранващи билкови извлеци за косата, дори за почистващи препарати. Ще намерят и тинктурата „Здраве“ с различните видове гераниуми, която заедно с тинктурата от кокичета са ми едни от най-популярните и успешните. Колкото хора са ги пробвали, толкова за били със суперлативи за ефекта им. Аз изработвам формули и рецепти, тествам ги и някои дори публикувам в социалните мрежи.
Моята баба правеше ракия, в която слагаше цветове от кокичета. За какво помага една такава рецепта?
Един такъв начин на работа с билките – народният – колкото може да е полезен, толкова и вреден. Абсолютно базисно – никоя билка не може да се пие повече от няколко месеца. Трябва да се правят паузи. Тази самодиагностика също не е може да се прави. Лечение с огромни дози биокомпоненти е абсурдно и вредно. Кокичето е токсично и има доза от тази тинктура, която е пригодна за външен масаж, както и такава която е пригодна за вътрешен прием, но тя се ползва от хора, които са с Алцхаймер, множествена склероза, ишиас или други дегенеративни заболявания, а може да прибере и шип!
Затова е и моята книга – преди да прилагаме самолечение, да я прочетем. За да се добият базисни знания. Има билки, които по-добре се извличат във водна основа, други в алкохолна, в мастна. В момента има масово неграмотно ползване на етеричните масла. И да знаем, че колкото и полезно да е едно растение, то има своята токсичност. За да не си вредим, трябва да знаем в какво, по колко, кога да ги извличаме и как да ги консумираме, което ще намерят в „Лечители в градината“. Защото билките натоварват черния дроб – мълчаливият орган – който в един момент може да окаже. Както е с безогледната употреба на етерични масла, например. Трябва да знаем, че дори рецепти, предавани през поколенията, мога да се окажат вредни или не най-добрия начин за прилагане на дадена билка. Днес имаме микроскопи, нека да ги използваме, защото и предците грешат. И да знаем – никога не е само билката – има дишане, двигателни практики, йога, хранене, други билки. Например при мен – за множествената склероза – освен тинктурата от кокиче, имаше куркума, здравец, корен от глухарче, силимаринови извлеци.
Добре, а как да се самодиагностицираме, за да прилагаме рецептите от твоята книга?
Диагнозата е функция на алопатичната медицина. Това е свързването на определена съвкупност от симптоми, които се проявяват с определена честота и интензивност в популацията, на които им се дава определено име. В тази връзка определени фармацевтични компании, които спонсорират университетите, разработват продукти, с които да се третира този сбор от симптоми или т. нар. болест, която са именували. От холистична гледна точка нещата се свеждат до хроничен възпалителен процес и въпроса е да се открие причината за него. В една от книгите ми – „Грижа за здрави черва и микробиом“,
съм разгледала 10 основни системи на деокс, които да са толкова отворени, че да няма стагнация в организма след такъв хроничен възпалителен процес. Изброени са някои от причините за тези хронични възпаления – мухъл в средата, тежки метали, вирусни заболявания (като лаймска болест, ковид и др.), от някои храни, които често ядем (например от семейството на картофовите) и те да предизвикват възпаления, които не усещаме, но те са причина за поява на пропускливост на червата в дългосрочен план. Прочитайки за тези неща, може на човек да му светва лампа, като например: А, ето от това може да е проблема ми с кръвното налягане. Защото това не е проблем толкова със сърцето, освен ако няма някаква генетична предопределеност. Цигарите например натрупват тежки метали в организма ни и ако тези 10 пътя на детоксикация не работят, вредните вещества започват да се натрупват в мозъка, да създават нарушения по кръвоносната система и там да се натрупват холестеролови отлагания.
Те всъщност се опитват да ти спасят живота заради дразнител, който е постоянен. Причините могат да са храна, алкохол, стрес (малка или голяма травма в детството). Стресът в ранна детска възраст може да е причина след това за отключване на автоимунни заболявания. Именно този стрес може да се редуцира с билки и холистичен подход.
А как подхождаш при своите консултации с клиентите?
На тях казвам: Нито лекарят, нито лекарството, нито билкарят нито билката ще те излекуват. Лекува те собственото ти тяло. Твоята задача е да му дадеш достатъчно простор да те излекува. Аз мога да ти дам информация съгласно твоята конституция, в зависимост от твоята симптоматика и твоите системи как са нарушени и ги адресираме с билки, дишане, хранене, движение. Първият ми въпрос е как спиш, защото по време на сън тялото ни се регенерира.
Затова, ако имаш лош сън, първо това ще адресираме. Хубавото при моят подход е, че ако дадеш малко внимание и грижа на тялото, малко любов, малко работа с травмата, се отпушва един канал на самолечение и се оправят даже неща, които не сме ги таргетирали. Често, когато оправим основния проблем, покрай него отпадат други проблеми, с които или сме свикнали или не сме ги регистрирали. И тялото си възвръща баланса. Моята задача е да адресирам кой проблем първо да отстраним. Ако имаш мухъл в средата, трябва да те изведем от нея, да изчистим микотоксините, за да можем да възстановим шипа на крака, защото има връзка между тях. Всичко има връзка с всичко. Затова не приемам клиенти, които не са прочели А, Б-е в книгите ми, защото те трябва да имат една базисна основа, а не тепърва в този един час да се учим.
Затова съм създала тези книги – човек да разбере основни неща за това как функционира тялото му. Защото никой не ни учи в нито една част от образованието на това – не си знаем храносмилателната система, хората дори не знаят какво е оптимална дефекация и колко важно е да ходим редовно до тоалетна. Имам клиенти, които казват – аз ходя на два дни веднъж, или – ходя всеки ден по веднъж, а оптималното е колкото пъти се храниш, толкова пъти и да ходиш до тоалетна.
А колко хора, колко лечители, имат такъв широк, комплексен поглед към здравето?
За съжаление аз станах функционален медик, защото не можах да намеря в България такъв, който да подходи по този начин към моето автоимунно заболяване. Затова се самообучих, сега нямам никакви симптоми. Но – има функционални медици, намират се. Напоследък попаднах на такива гинеколози, защото женското здраве е много по-деликатно, влияе се от много цикли и фактори и имунната ни система има неадекватен отговор, защото ние не можем да износим плод, ако нямаме такава имунна система. Плодът е нещо външно и ние бихме го отхвърлили.
Затова и жените са повече предразположени към автоимунни заболявания, ние сме носители на голяма част от травмите заради патриархалното общество. През мен минаха много жени с Хашимото, с проблем с щитовидната жлеза, Грейвс, които дори не ги изследват и диагностицират правилно. Не им пускат антитела в изследванията и казват – всичко ти е наред с хормоните, а на тях косата им окапала, не могат да спят, как ще са наред хормоните?
В този момент в интервюто ни се намесва малката ми дъщеря на 6 години с молба да ѝ разреша да хапне шоколад.
Наде, а какво ще кажеш за шоколада? Полезен ли е?
Да! Ако е чист шоколад без млечни – 90-95% какао, с една фурма и един бразилски орех или лешник – това е идеална храна. Стимулира хормоните на щастието, дава полезни вещества на тялото и намалява възпалителните процеси. Проблемът е когато съчетаем какао, рафинирана захар и млечни.
Това е убийствена комбинация, чиста отрова. Ние нямаме ензимите, с които да разграждаме лактозата. От там нататък – резултата е токсичен отпадък, който трябва да се изхвърли. Освен това има още няколко протеинови структури в млякото, за които или нямаме ензими да разградим. В съчетанието „пропускливост на червата – глутенова нетолерантност“ тялото започва да разпознава тези протеини като врагове, а те са близки по структура на някои наши собствени протеини и ние ставаме саморазрушители. Както е при хората с Хашимото – те трябва да премахнат млечните и глутена, за да държат болестта в ремисия и да няма възпалителни процеси. Всичко е въпрос на микробиом, който в днешно време е много обеднял. Затова повечето хора не могат да се справят с някои традиционни храни. Млякото се разгражда от бактерии, които вече масово ги няма в нашия микробиом.
С какви други храни не може да се справи съвременният човек?
Глутеиновите структури достигат до рецепторите и причиняват пропускливост на червата заради беден биофилм, който ги покрива. Той предпазва от различни вредители, които навлизат от храната. В следствие в червата се получават цепнатини, в които влиза глутена. Рецепторите го разпознават, разширяват се и така се причинява тази пропускливост. Това води до хроничен възпалителен процес, който води до всички познати състояния в съвременната медицина – от всички сърдечносъдови заболявания, всички автоимунни, включително и рака, всички кожни проблеми са свързани с пропускливостта, хормоналните дисфункции. И не е само проблема с глутена, а начина по който се обработвт брашната, тази рафинация, маслата, захарите, всичко това е вредно за микробиома. Защото, ако вземеш лимец, смелиш си го на каменна мелница и след това си направиш хляб с качествен квас – няма да имаш проблем с глутена.
А, говорейки за лечителите в градината, какво имаш сега в твоята голяма градина?
Сега доматите ми са много добре, защото след като вържат нямат нужда толкова от вода, а моята голяма градина доста трудно се полива. Тиквичките ми са много добре, имам около 300 дървета сини сливи, които сега суша. Имам много праскови, с които дори не мога да се справя. Отделно откъм билки – имам една такава кухненска билкова градина, в която има босилек, копър, магданоз, които всеки ден консумирам.
Примерно – във водата която пия, слагам едно наситнено стръкче девесил и изстисквам малко лимон. Тя е много полезна за хидратирането на организма, защото обикновената вода, ако няма достатъчно минерали, не може да проникне в клетките и просто преминава през организма, получават се отичания, водни ризи. Нужни са електролити, а девесилът и лимонът дават тази оптимална минерална наситеност на водата и тя действа противовъзпалително и антиоксидантно. Девесилът е много полезен за храносмилателната система и микробиома в червата. Не е задължително да е само девесил, можеш да редуваш – един ден от него, в друг – мента, в трети магданоз.
Особено полезно при тези летни диарии е да пием чай от копър, много простичко, но ефективно нещо. Или чай от чубрица, също. Много полезни са розмаринът, босилека, салвията, които всеки у дома може да си отглежда, дори не е нужно да има градина. Магданозът и копърът стават малко хилави в саксии, трябва им градина. Но поне едно храстче розмарин можем да си отглеждаме, за да си повишаваме когнитивните функции и концентрацията. Тези т. нар. подправки е добре да имаме, защото те могат да са дори животоспасяващи и е добре да са на една ръка разстояние. Добре е да се знае кога една билка е най-полезна, кога се бере. Например маточината се събира напролет, преди да е започнала да цъфти, защото после тя пренасочва вещества за образуване на плод.
Спомена, че сама си правиш и козметиката. Кажи ни една рецепта за крем против бръчки.
Ами и това не е еднозначно. Зависи какъв тип е кожата. Ако е суха и няма достатъчно омазняване, е подходяща композиция с рициново масло, масло от черен кимион и шипка, за да се подхрани маслеността на кожата. Ако е мазна – ще се приложи маслен извлек от салвия и еньовче, за да стегне кожата, да се тонизира. За да познаваме билките и да комуникираме с тях, трябва да познаваме езика им. Както аз не се разбирам с някои хора, а с други отношенията ми са отлични, така е и с билките. Някои могат да не са в моята енергийност, независимо, че са много прекрасни и полезни, ще противоречат на моята конституция. Например – има 200 билки за бъбреци, но кои ще са подходящи в определен случай ще се разбере, когато се изясни откъде идва проблема на конкретния човек с тях.
Значи аз сега си давам сметка, че притежавайки книги с билкови рецепти на Ванга, на други известни наши билкари, всъщност нямам решения на моите здравословни проблеми, защото те не само, че няма да помогнат, но могат и да навредят, правилно ли съм те разбрала?
Да, но там е малко игра на тото, защото има древни рецепти, които не е задължително да са верни. Например – има растения, на които само някои части са отровни. Ако не е предадена точно рецептата, тя може да стане пагубна. И след това идва играта на тото – дали точно тази рецепта ще пасне на твоя случай, на твоята конституция. Необходимо е да има конкретни насоки при какви състояния е подходяща рецептата и да има елементарни познания по анатомия и физиология на клиента. Затова не харесвам този тип справочници – при сърдечносъдови – тази, тази и тази билка. Това се нарича списъчно билкарство. Това за мен не е адекватен подход. Това е точно подхода на алопатичната медицина – симптоматика-лекарство.
Трябва да има холистичен подход към цялата сложна система на човека, към неговата среда, стресове, безсъние, травми. Когато го знам, ще кажа – за твоята тревожност розата е подходяща, при друг – жълтия кантарион, или върбинката.
Значи в България няма адекватно образование за хора, лекуващи с билки?
В Пловдив има такава специалност, където съм завършила „Лечебни и етерични растения“. Там ще ти дадат подробности за биохимичния състав на билките, на ботаниката им, но медицината никаква я няма. Затова – да – няма такава специалност по клинично билкарство. Затова съм учила много в чужбина точно това. А и зависи на какви морални стандарти отговаряш ти – да си позволиш да даваш съвети за здравето на хората. За да се развивам, за да съм в час с новостите, аз всеки ден отделям време да чета клинични изследвания, да слушам медицински подкасти.
Освен това в днешния информационен поток, който те залива – за едно и също нещо има как работи и как не работи, Тоест, ти трябва да имаш критично четене, да прецениш къде е истината. Кой е поръчал изследването, каква е фокус групата, статистическите отклонения и др. Затова какъв лечител си зависи от отговорността, която сам си налагаш. Има много кадърни лекари, но има и такива, които не четат, не са в крак с новостите в медицината, а искат само да лекуват за пари.
Ти знаеш осем езика, но успоредно с това ежедневно изучаваш езика на растенията, за да можете да се разбирате. Кажи ни нещо на този език.
Растенията комуникират много фино – с аромат, с цвят, със структура, чисто кристална, молекулярна. И ти дават сигнал. Много често флавоноидите, които отделят растенията с жълт цвят, са много често такива, които работят добре с възпалителни процеси. Сините флавоноиди също предполагат възпалителни процеси в очните или пикочно-половите части.
Как би завършила това интервю?
Много ще се радвам хората да разберат, че ако не са добре със здравето, това не е болест, а липса на баланс. Когато приемем себе си като Аз (част и изражение на Едното) – начало на галактиките, звезден прах и част от всичко, тогава е по-лесно да възстановим баланса. И обогатявайки себе си, обогатяваме общността, за да продължи тя да съществува. Защото ние – човеците – имаме потенциал за още развитие, за още еволюция.
Малка забележка за пушачите, които са решили да ги откажат:
- Цигарите могат да се заместят с билкови такива, след като премине никотиновата абстиненция (около 40 дни), но не се пушат едновременно, защото разширяват дроба и могат да нанесат повече поражения отколкото ползи. При туберкулоза древните са ползвали фунии с пушек от мащерка и други растения за прочистване на белия дроб.
0 Коментара