На една ръка разстояние от Измир се намира гръцкият остров Хиос. Той е известен по цял свят не с туризма си, а със своите „диаманти“ или иначе казано със смолата, която дават мастиковите дървета там. Pistacia lentiscus по-скоро прилича на голям храст и е от семейство Смрадликови, далечна роднина е на нашата смрадлика.
Насажденията от мастикови дървета на Хиос дават най-качествената мастикова смола в света, а тя се използва в редица индустрии – в миналото с лаковете, произвеждани с нея, са се лакирали корабите, а днес покриват самолетни части. Мастиксът не случайно е сравняван с диамантите, поради високата си цена. През Средновековието султанът давал на майка си правото да стопанисва тези гори, за да може тя да е финансово независима. Пазарът на мастикс по онова време вече бил добре развит и валиде султанката наистина получавала сериозни приходи.
Добивът на смолата става само от мъжките дървета, които са над 5-годишни. Тогава те започват да „плачат“. Мастиксът се отделя от кората и клоните, след като по нея се правят надлъжни разрези (наричат го „бродиране“). За целта хората, които се грижат за дърветата трябва да лазят около и под тях. Интересното е, че всеки може да осинови такова дърво, като поеме разходите за него, а всяка година (от юли до октомври) – получава добив от него. Поради успешната работа на Асоциацията на мастикопроизводителите, световната цена на смолата е постоянна, което гарантира относително постоянни приходи на осиновителите и собствениците на мастикови насаждения.
Грижите за дърветата са постоянни, защото Pistacia lentiscus се нуждае от много поливане и регулярни резитби. Събирането на смолата е много специфичен процес, защото трябва да се следи за температурата и влажността на въздуха, които влияят върху твърдостта на мастикса – ако е много мек или твърд, не се препоръчва събиране. Цялостната обработка на „диамантите на Хиос“ (или „сълзите на Хиос“) става в мастиковите села, които са още от времето на генуезците (има данни, че са на повече от 7-8 века). Целият труд по почистването на смолата е ръчен. Тя се измива и суши трикратно, като се използва само морска вода. Следва механичното почистване на всеки кристал, което се прави от местните баби със специални инструменти. Те излизат пред къщите си и започват да премахват всяко петънце. Колкото и странно да е – в тези села има изключително малко жители и редица от тях са обезлюдени. Разказват, че в едно от тях били изрисувани лица на жени и деца по стъклата на прозорците, все едно в къщите все още живеят хора. В тези села има запазени много генуезки мозайки, разказващи за бита и културата на местите векове назад.
Връщайки се на смолата, можем да кажем, че тя може да се смели или да се продава на кристали. Използва се широко в медицината, поради своите доказани и официално приети от съответните здравни органи в Европейския съюз антибактериални и противомикробни качества – за орална хигиена, в козметиката и особено при стомашно-чревни заболявания (ефективна е срещу хеликобактер (Helicobacter pylori), причиняваща стомашна язва). Приложение намира и в хранително-вкусовата промишленост – в различни напитки (узо, ликьори), сладкиши, дори се ползва като подправка в солени ястия.
Опитате някога такава „сол“, която е с аромат напомнящ нещо средно между евкалипт и бор, не могат да му се наситят, още повече, че тя подпомага храносмилането, успокоява стомаха, помага при депресии, при болно гърло, та дори предпазва зъбите от образуването на кариеси.
За градинарите – предлагат се готови за посаждане мастикови дървета, които, освен смолата, имат изключителна декоративна стойност. Спецификата на отглеждане е посочена на етикетите на всяка фиданка – задължително да е на пряка слънчева светлина.
0 Коментара