Българската роза – един велик, положителен символ на нашата държава, вдъхновява не само любителите на парфюмерията, но и много хора на изкуството. Знаете ли, че първообраз на удивителния герой на Алеко Константинов е бил Ганьо Сомов, с когото писателя се е срещнал на изложение в Чикаго? Да, именно там той охранявал щандове на български производители на розово масло. Алеко се вдъхновил от колоритния българин, с когото провели неколкочасов разговор и ето го – нашенецът, който среща света с мускали розово масло, които са толкова ценни, че пази ревниво в пояса си.
Името на роза ‚Дамасцена‘, от която се добива българското розово масло, идва от Дамаск, Сирия. Тя е донесена по нашите земи от войниците на Александър Македонски, а в района на Казанлък попада по поръчка на турски съдия от Тунис около 1420-та година. Почти по същото време в региона започва отглеждането на сорта за извличане на розово масло.
Посветен на това българско „ароматно бижу“ е и Етнографският комплекс „Дамасцена“ в с. Скобелево, където гостува „Цветен лабиринт“. Посреща ни Радослав Спиров – екскурзовод в комплекса, който споделя с нас какво могат да видят посетителите там.
Комплексът, освен производство на розово масло, представя и историята на сорт ‚Дамасцена‘. Розата е с млечен розов цвят, храстовидна, но за съжаление цъфти само 30 дни в годината – от средата на май, до средата на юни.
Освен ‚Дамасцена‘, видът има още 4 маслодайни сорта, като в комплекса се отглежда един от тях – роза ‚Алба‘ (бяла на цвят). В комплекса има засадени около 150 сорта градински рози, които са изключително красиви, но не се ползват за добиване на розово масло.
Тук могат да се срещнат бикольори, трикольори, бели рози, червени, розови, жълти, оранжеви, както и различни по произход – български, сирийски, френски, английски.
Комплекс „Дамасцена“ е разположен на площ от около 50 декара. Тук, освен самите масиви, на които се отглеждат маслодайни рози, има и модерна розоварна, в която се произвеждат първичните продукти – розово масло и вода. Тук можете да се докоснете до етнографска колекция със старинни предмети, както и да видите автентична розоварна със съоръжения от XIX век.
Непосредствено до старинната инсталация за производство на розово масло има ракиджийница, за да се видят разликите в технологиите за двете производства. В комплекса има парково пространство за разходки и почивка, езеро с бели и черни лебеди, там е и водопадът „Свети Георги“, както и модерен амфитеатър в тракийски стил, картини, релефи и реплики на автентични тракийски златни съкровища.
Идеята за създаването на комплекса е да се популяризира специфичното, с което е известен региона – както като Долина на розите, така и като долина на Тракийските царе. Изумителната култура на предците ни е пресъздадена чрез фрески и разнообразни фрагменти от тракийски могили, намиращи се на територията на България – Александровска, Свещарска, Казанлъшка и Оструша (край гр. Шипка).
Непосредствено до комплекса има биопарк на площ над 300 дка, в който в естествена среда могат да се видят елени, сърни, муфлони, диви кози, глигани, коне, понита, пауни и токачки, а в езерото с лебедите плуват риби Веслонос.
Както споменахме, в Етнографския парк се отдава почит към невероятното богатство на тракийската земя, както и на удивителното културно наследство на траките. Затова на територията на парка могат да се видят скулптури и композиции, посветени на тяхното величие. Сред тях са паметникът на последния велик владетел на Одриското царство Севт III и неговата царица Береника.
Над тях има живописна арка, съчетаваща символно единството на минало, настояще и бъдеще, обединени от надписа: „Няма вечни империи, има народи, които вечно пазят историята си!“. Сред героите на парка са и статуите на Алеко Константинов и Бай Ганьо, както и изумителната реплика на тракийската скулптурна композиция „Орфей на кръста“. В нея е включен един от най-загадъчните артефакти по нашите земи „Плочата на Орфей“, смайващо наподобяваща Христовото разпятие, датирана 2000 г. пр. Хр.
Освен история, в Етнографския комплекс могат да бъдат открити и редица производни на розовото масло продукти – кремове за лице, шампоани, сапуни, гелове, соли за вана, масажни масла, мед от рози, прословутата гюловица, вино и ликьор от рози, произведени от фирма „Дамасцена“.
Важно за всички почитатели на розовото масло е споделянето на метода за доказване на неговата автентичност. Той е базиран на едно от свойствата на истинското розово масло, което кристализира при температура под 18°С. Образуват се удивителни кристали и то преминава в твърдо агрегатно състояние. Ако не образува кристали, значи маслото е „менте“ или с други думи есенция или е разредено с друго масло. Тази температура можете да постигнете с кубчета лед (подреждате ги около шишенцето с пробата) или да го оставите на малко под стайна температура, ако позволява времето. Когато го стоплите, то отново става течно. Това е единственият начин да проверите автентичността, ако не притежавате лаборатория.
Имайте предвид, че поради високата цена на „Течното злато на България“ (както наричат розовото масло) се правят много фалшификати. И това съвсем не е пресилено, защото в миналото стойността му е достигала тази на златото.
Днес България е в челната тройка по износ на розово масло – почти 2 тона годишно – като цената му е около 6 500 евро/кг. Маслото е толкова ценно, че се съхранява в банкови трезори, където се поддържат оптималните за неговото запазване влажност и температура.
Причини за високата цена на розовото масло:
- За 1 килограм от него се използват 3,5 тона розов цвят и 14 тона вода. Трябва да имаме предвид, че един розов цвят тежи не повече от 3 грама, тоест – за 1 килограм масло са необходими около 1 000 000 цвята откъснати на ръка!
- Брането на цветовете е само ръчно. Започва по изгрев, защото тогава маслото е с най-висока концентрация и приключва с изчезването на росата.
- Изключително краткият срок на цъфтене, който е един месец.
Ако обичате розите, ако искате да научите повече за нашата история и да се насладите на българската природа, посетете Етнографски комплекс „Дамасцена“. Всичко там – от розите, през символите и изкуството – доказва колко древен народ сме ние българите и сочи причините, поради които трябва да се гордеем с това.
Винаги!
За любителите-градинари пък ще отворим тук една важна скоба – как да отглеждат роза ‚Дамасцена‘. За засаждането ѝ е важно да се подбере много слънчево място със слънцегреене поне 6 часа/ден. Почвата на мястото трябва да е с рН по-скоро кисела със стойности 6.5-7.
Размножаването чрез резници е най-лесно приложимо. Те се правят между двете Богородици 15 април – 8 септември. Взимат се здрави клонки с поне 3 пъпки и дължина до 20 см. Можете да ги натопите в голям буркан с вода или да ги боднете в сандъче с влажна почва (торф), примесена с пясък. Резниците можете да покриете с фолио, но да има приток на въздух (правят се отвори).
След вкореняването им, резниците се засаждат на постоянно място на разстояние 30-40 см, което осигурява пространство за новите растения и достатъчно въздух. Дълбочината е малко над мястото, където са се появили корените. След засипване, почвата леко се притиска.
Особено важно е в първите седмици да поливате новите растения обилно и редовно. За да се запази влагата, мулчирайте, което ще предотврати и появата на плевели.
‚Дамасцена‘ има високи изисквания към химичния състав на почвата, затова трябва да се тори прецизно и редовно. Най-важни елементи, коти трябва да се внасят са азот (N), който стимулира растежа на листа и стъбла, фосфор (P) – за формиране на цветовете и укрепване на корените и калий (K) – за по-висока устойчивост срещу болести и вредители. Времето за първо торене е в началото на пролетта при активен растеж. Следващото трябва да е през лятото, както и при нужда. Консултирайте се какви торове са подходящи за вашия сорт – органични (бавни) и химични (бързодействащи). Можете да го правите повърхностно или поглъщащо, но в никакъв случай не превишавайте дозите, указани на опаковката на тора, за да не прегори растението.
За устойчивостта и правилното развитие на растенията помага и подходящата резитба. Тя се извършва рано напролет или в късна зима, за да не е започнал активния растеж.
Целта е да се премахнат сухите и увредени клони, както и прекалено дългите и оплетени. Клоните се режат късо, за да има добра вентилация и осветеност. Режат се също и прецъфтелите цветове, за да се стимулира формирането на нови, а и да не се образуват семена.
Въпреки своята устойчивост на вредители и болести, роза ‚Дамасцена‘ страда от следните растителни „нашественици“: мана (наблюдава се тънък бял слой по стъблата и листата, водещо до опадването им), черни петна (по листата се появяват почти черни на цвят петна, като след това те пожълтяват и опадват), ръжда (по долната страна на листата се появяват жълти и оранжеви пъпки, които преминават в черни и червени петънца), листни въшки, които изсмукват растителните сокове на растенията, като в следствие листата жълтеят и опадват, червей по розите (гъсеници, които нападат корените на младите рози.Най-добрата борба с вредителите и болестите е правилното отглеждане на розите, както и редовното им преглеждане. Растенията трябва редовно да се почистват от болни и изсъхнали листа и цветове. Дезинфекцирайте инструментите за резитба. Срещу листни въшки можете да използвате полезни буболечки (паяк-хищник), калинки и др. В краен случай прибягвайте към фунгициди и инсектициди, като спазвате точно указанията на опаковката на препаратите.
0 Коментара