„Цветен лабиринт“ – къмпингът на бъдещето в контекста на Конкурса за студентски проект за изграждане на къмпинг

Пътят на една идея и нейното развитие – разговори с доц. Шахънов от Лесотехническия университет и Веселин Вълев, Camping.bg

Обичате ли да нощувате сред природата в палатка или каравана, да гледате звездите „право в очите“, да усещате допира на тревите, аромати от природата да ви обгръщат, а звуци на всякакви живини да подхранват въображението ви? Ако отговорът ви е „да“, то тогава следващите редове, в които има замесени много любители (и експерти!) на къмпингите, са точно за вас. Става дума за една от удивителните инициативи на www.camping.bg , а именно – петия пореден Конкурс за студентски проект за изграждане на мечтания къмпинг. И всичко е реално, защото студентите работят с истински терен, който се избира сред много кандидатури, разгледани от комисия ландшафтни архитекти от Лесотехническия университет и къмпинг спецове на Camping.bg. Мястото за развихряне на ландшафтното въображение тази година е повече от вдъхновяващо, намира се в с. Горна Бела Речка и е с площ 14 дка, само на 8 км от Вършец, в близост до природен парк „Врачански балкан“ (координати: 43.181872, 23.350807). Равнинен е и няма застрояване. Задачата на студентите – бъдещи ландшафтни архитекти – е да изготвят цялостно предложение за изграждане на къмпинга, като се съобразят с идеите на собствениците, които са нарекли своята къмпинг-мечта „Цветен лабиринт“. А те си я представят така:

• Обезателно да има куполна (геодезическа) оранжерия, къщите за гости също да са куполни, хармониращи с красива и полезна пермакултурна градина, в която почти целогодишно (на открито в повдигнати лехи и в оранжерията) да се ползва произведената на място храна, която да идва и от изградено собствено езеро с риба;
• Местата за каравани, палатки (тип юрта) и кемпери да са вписани отделно и достъпно;
• С червените скали в къмпинга да се създаде водна площ с водопад, с малка, действаща воденица;
• По периферията да има прохлада от орехови дървета. Да се търси декоративния ефект на растителността през различните сезони: за пролетта – в кът с рододендрони и атрактивната ботаническа колекция; за лятото – водни растения; за есента – с красиви декоративни дървета; за зимата – разнообразие от иглолистни дървета и храсти.

А ето и някои от студентските проекти, които са сред номинираната десятка:

Идеята на собствениците е къмпинга да се превърне в семеен бизнес с акцент в областта на еко туризма – с чисти храна и природа, с уютен малък ресторант. В него ще се предлагат традиционни храни от Северозапада, приготвени според принципите на „Slow food”, „в компанията“ на подбрани вина и крафт бира. Възможностите на мястото го правят привлекателно целогодишно, защото могат да се ползват целебните минерални води на курортния град Вършец, да се организират ботанически турове сред Врачанския Балкан, детски лагери, семейни забавления, както и да се провеждат различни събития.

За да проследим идеята на конкурса от нейното зараждане, задаваме няколко въпроса към доц. Веселин Шахънов от Лесотехническия университет, който е и „духовен баща“ на студентите, чиито проекти участват в него.

• Г-н доцент, Вие къмпингувате ли?

Напоследък по-рядко, но преди обичах да къмпингувам с палатка, основно в планината.

• Как възникна идеята студенти от Лесотехническия университет да работят по такива реални казуси, като създаването на къмпинг?

Всъщност проект за къмпинг е една от задачите, която се разработва от десетилетия по дисциплината „Устройство на ландшафта“ към специалност „Ландшафтна архитектура“, изучавана в Лесотехническия университет. Настоящата идея възникна от запознанството ми с Веселин Вълев, основател и управител на Camping.bg. Това беше преди 5 години, докато работех по научната си монография „Устройство на къмпинги в България“. Желанието ми беше студентите да работят по колкото се може по-реалистични казуси и проектите да бъдат всеки път различни. Така, освен за студентите, задачата щеше да е нова и интересна и за мен всяка година.

• Как се разви конкурсът през годните?

Той се провежда по един и същ начин. Първо се пуска новина в информационния портал Camping.bg, че се търси терен, на който да се реализира къмпинг. След като постъпят няколко предложения, избираме най-подходящото място, отговарящо и на изискванията за разработване на подобен проект. Заедно със собствениците изготвяме задание за проектиране. Следва разработване на проекта, като част от семестриалните занимания на студентите. Това е много важно, тъй като те, успоредно с изготвянето на своите задачи, могат да участват и в конкурса, без да губят допълнително време извън университета. Разбира се, участието в конкурс ги стимулира да дадат повече от себе си, отколкото биха дали, ако това беше обичайна семестриална задача. Ето това е според мен ключовият момент за повишаване мотивацията на студентите. И колкото повече такива инициативи има, толкова по-смислен ще е процеса на образование. След предаване на проектите, селектираме 50 % от тях и ги качваме на сайта Camping.bg за гласуване. То се провежда от всички желаещи, като оценката е по три отделни критерии. Тук също има още едно важно нещо – всеки може да напише коментар, положителен или негативен. Считам, че обратната връзка от хора, които реално посещават такива обекти е много важна за развитие на проектантските умения, а е и една друга гледна точка, понякога различна от нашата като преподаватели и професионално занимаващи се с проектиране. Нещото, което в годините на провеждане на конкурса добавихме е представянето на 3D визуализации, тъй като оценяващите не винаги разчитат добре проектите, представени в план.

• А изменят ли се студентите, които кандидатстват? Дали прилагат похвати, които са иновативни, следват ли нови тенденции?

Студентите, които кандидатстват всяка година са различни, тъй като това е задача за 4-ти курс. Иновации се прилагат, но съобразно реалните изисквания, дадени от собственика на къмпинга. Ако неговата визия е свързана с използване на наличните ресурси и вписване на концепцията в присъщите за даден регион особености, ние се съобразяваме с това. Така беше преди няколко години, когато разработвахме къмпинг „ОвощниКът“, намиращ се в гр. Казанлък, кв. Минерални бани. Там беше важно да има много овощни дървета, да се използват местни сортове, както и наличните минерални води. Различна е задачата през настоящата година, когато в къмпинг „Цветен лабиринт“ трябва да включим куполни къщи и оранжерия, както и пермакултурни градини.

• Има ли реализирани проекти на мечтаните къмпинги?

Нямам обратна връзка от собствениците. Навярно многото предложения сами по себе си са извор за развитие и дооформяне на идеята в представите им. Важно за тях е също и как ще бъдат оценени идеите от няколкостотин потенциални ползватели. Така че, дори и нереализирани, проектите имат своя принос в развитието на дадения къмпинг.

• Как помага в образованието на студентите този конкурс и запълва ли някаква празнина в програмата на обучение?

Както споменах по-горе, формата на конкурса дава възможност за конкуренция между студентите. Ако това беше просто една семестриална задача, те не биха се захванали да работят толкова задълбочено. Сигурен съм, че те са хвърлили повече усилия за тази задача, отколкото за останалите, а това е най-важното, особено в днешната обстановка и демотивиращата социална и обществена среда.

• Какви качества трябва да притежава студентския проект, който ще спечели конкурса? Имате ли фаворит?

Нямам фаворит. Обикновено виждам отделни хубави фрагменти във всеки проект. Макар да е почти сигурно, че къмпингите на студентите, които вече са се отличили и с други проекти, ще бъдат измежду номинираните, винаги има изненади, тъй като всеки гласуващ има свое виждане. Това е интересното на този конкурс – че теоретичния и професионалния поглед се сблъскват с практическия и личния.

• Какви промени предвиждате в развитието на ландшафтната архитектура на къмпингите в България? Какво е типичното и какво различното в ландшафтната архитектура на българския къмпинг?

Прави ми впечатление, че у нас инвеститорите се опитват да създадат обекти, които да са максимално функционални, т.е. с най-много терени за настаняване, а що се отнася до къмпингите – целта е да се вложат минимални усилия и средства в началото. Това е разбираемо, от една страна, но от друга, то води до обезличаване на средата и еднотипност на тези места. Ако нещо мога да променя в целия този процес, това ще е творческия подход, който стимулирам и у студентите. Без да се игнорира облика на мястото, да могат да се създават уникални и привлекателни къмпинги, с повече зони за игра, общи занимания и творчество, кътове с интересна визия и като цяло неповторим облик.

• Какво е нужно да се надгради в образованието на студентите – бъдещи ландшафтни архитекти – у нас?

Сложен въпрос. Понякога си мисля, че всичко трябва да е по различен начин. Друг път виждам, че това, което получават студентите е предостатъчно. Откакто съм станал преподавател, вече близо 20 години, винаги искам нещо да променям, да се движим с настоящите тенденции, да развиваме грамотност и култура у студентите. С годините виждам обаче, че е много по-важен индивидуалния подход и контакта със студента. Не е важно общото ниво и тенденции, а как от моментното индивидуално ниво на всеки студент можеш да надградиш, съобразявайки се с неговия ритъм и разбиране – нещо, което е трудно, защото означава да работиш не по един начин, а по толкова начини, колкото са студентите.

• А колко струва изработването на един такъв проект от специалист? Материалната страна би дала сигурно подтик на повече хора с подходящи имоти да кандидатстват.

Относно цената – това е най-разтегливото нещо в България. Тя зависи от обема на работа и специалистите, които ще работят. Като се започне от Архитектура и Строителни конструкции за сгради и съоръжения, ВиК и Елекрическа – за и инсталации, Паркоустройство – за оформяне на цялостната среда. За ландшафтната архитектура – най-общо между 1500 и 3000 лв. би излезнал идейния проект, след което поне още толкова струва и работното проектиране. Но всичко се съобразява с конкретните особености на мястото, площта и сложността на задачата.

• Разкажете ни какво ви водеше при писането на ръководството (в съавторство с Геновева Цолова) „Устройство на ландшафта като среда за отдих“ и дали новите идеи, вложени в него, намират приложение в студентските проекти за конкурса?

Това е едно стандартно ръководство за планиране на територии за отдих извън населените места. Теоретично то дава основите, които са били валидни преди, валидни са сега и ще са валидни и в бъдеще. Промени има в нормативите, но те остават на заден план, защото водещо за мен е развитието на мисленето, а не заучаване на букви и цифри. С други думи, чрез ръководството се опитваме да разбираме теорията, а чрез конкурсите – да даваме свобода на мисленето си.

• Какво пишете сега, защото знаем, че творите и поезия (което говори за артистичната ви същност, за желанието да изразявате по различни начини отзвука на „архитектурата“ на света в душата си) и как мина вашето лято, открихте ли нещо ново, което да ви впечатли професионално, да ви вдъхнови?

Опитвам се да обвържа научния подход с творческите занимания, да съчетавам изследователски, приложни и художествени дейности. Мисля, че само комплексния поглед може да доведе човека по-близо до реалността, до истината, която има духовно измерение. В този смисъл нагласата ми е философска и намирам все повече какво да изследвам, насочвайки се навътре, към душата, отколкото навън, към илюзорния свят на сетивата.

Не бихме пропуснали шанса да зададем нашите въпроси и на Веселин Вълев – един от създателите на camping.bg, съорганизатор на студентския конкурс.

• Къде прекарвате лятото си и как се изменя курортната среда в България, естествено в контекста на къмпингуването?

Цяло лято обикалям по къмпингите из цялата страна. Годишно посещавам над 100-120 и следя внимателно развитието на този вид туризъм у нас. Позволявам си само една дълга семейна ваканция на едно място и тя е през август на морето.

• Какви бяха причините да инициирате Конкурса за студентски къмпинг проекти и как се разви той през годините?

Идеята за конкурса възникна в разговор с преподавателя в Лесотехническия университет в София доц. Веселин Шахънов. Неговите студенти правят курсови работи по тема за проектиране на къмпинг и така първата година направихме един тест, като направихме проектите публични. Представихме ги пред аудиторията на Camping.BG и дадохме възможност на любителите на този вид туризъм да ги оценят и коментират. Имаше голям интерес и това отвори вратите сключването на договор за партньорство между Camping.BG и университета. Така, вече шеста година провеждаме конкурса, като той започва в началото на всяка календарна година с избор на терен, след което студентите започват работа по него.

• Какво споделят участниците в конкурса с вас? Какво е общото и различното в работите им? Къмпингуват ли ландшафтните архитекти?

Студентите са доволни от участието си, но някои от тях се притесняват от публичността и отказват. Всяка година имаме поне 10 проекта, които пускаме за оценяване и коментари. Работите им са много разнообразни, според личните разбирания и опит. В действителност само малка част от студентите имат опит с къмпингуването, но по този начин всички трупат знания и опит.

• Бихте ли посетили къмпинг „Цветен лабиринт“? Имате ли си вече фаворитен проект от 10-те студентски работи?

Ще посещавам къмпинг „Цветен лабиринт“ многократно – по време на изграждането и всяка година след това, както правя и с останалите къмпинги в страната. Но първоначалната идея на инвеститорите звучи интересно и различно, което дава възможност да се открои от останалите. Предстои да видим.

• Какви са наградите за отличилите се студенти и кога да очакваме резултатите?

Всички студенти класирани на първите три места в отделните категории получават грамоти от Camping.BG и университета. Гласуването приключва на 18 август, след което ща си ни нужни няколко дни да обработим резултатите и обявим. Очаквам това да стане до края на август.

• Има ли реализиран някой от студентските проектите през годините?

Цялостно реализиран не, но инвеститорите черпят интересни и нестандартни идеи от всички проекти.

• Какво е типичното за къмпингуването у нас, какво ни отличава от света?

Не мисля, че има нещо уникално при нас, освен това, че вървим с едни 15-20 години след Западна Европа в това отношение. Но това се отнася и за други сфери от живота. И у нас вече палатките отстъпват пред караваните и кемперите, както и някои модерни форми като покривни палатки, къмпинг боксове и други. Но това е свързано и с разликата с доходите.

• Как виждате бранша след 5 години и къде е вашето място за развитието му?

След 5 години очаквам у нас да има вече над 300 къмпинга. Повечето от тях се надявам да са легални и с високо ниво на услуги, както и да привличаме все повече чужди туристи. Работя и за това Camping.BG да е водеща медия в този бранш и да запалва по къмпинг туризма още и още хора.

• Имате ли и други идеи за нови конкурси?

Да, имам много идеи. Една от тях е сравнително стара – за къмпинг мениджър на България. Но предстои да я избистрим.

• Каква е последната ви къмпинг-придобивка, с която се сдобихте?

Аз лично имам няколко палатки, каравана и мини кемпер. Непрекъснато обновявам оборудването си, тъй като прекарвам поне по два месеца дни в годината в десетки различни къмпинга. Последно мисля се сдобих с тента за мини кемпера ми, която много лесно се разпъва над него и върши чудесна работа.

Оставаме в очакване на края на август, за да разберем кои проекти са отличени от аудиторията. Разбира се, ние ще отразим награждаването и ще ви представим подробен материал с 10-те номинации.